Питам се дали анонимният словенски премиер  ще намери сили за няколко поздравителни думи към Джо Байдън. Питам се защо има толкова жалки, малоумни примати по политическите върхове.  Още помня  ярки личности на политици и дипломати от кариерата, още сънувам филмите на старата школа, а сутрин с кафето виждам пред мен в  библиотеката томовете на учителите ми по писане.  Хора загърбете простотията. Хора забравете собствената си простотия. Заливат ви и ви къпят с помията на масмедии и масова култура, а вие сте хипнотизирани и щастливи, така сте удобни. Това  е още едно проявление на "Стокхолмският синдром". На времето ни казваха, че религията е опиум за масите. Казах ви кой е новият опиум, защото религията учи и проповядва ценности които масовите културни продукти игнорират и налагат фалшиви правила на поведение и фалшиви кумири.

 Средновековие

 Dies irae.Танцът  на смъртта. Танцът със смъртта. Един вечен валс започнал в далечната 1973 в един септемврийски ден. Място на действието 47 аудитория на ВИТИЗ. Ако е валс трябва да е "Валсът на Равел". Така започна живот под наблюдение. Има един офис, в който знаят какво мисля, какво мисля да направя преди да съм го направил. Нечовешко усилие е да живееш  по този начин  и да се правиш, че всичко е нормално. Последните две-три години изолацията е тотална. Всеки контакт е обречен предварително на провал. Защото няма по-лесно от това - няма такъв писател, няма такъв човек. 

 В телевизионно интервю Иво Христов е определил обществото като инфантилно. Не съм го гледал защото не гледам телевизия, но настръхнах от реакцията на шайката популисти. Същите тези, които за последните 15 години, благодарение на контролираните медии превърнаха народа в бездуховно оскотяло стадо. Какво ще кажат същите тези хора за онези стихове на Гео Милев и Вапцаров, които поне в училище трябва да са чували. Ще завьрша с един виц от края на 90-те години: Попитали радио Ереван - Може ли да има гражданска война в Бьлгария, отговорът е Не, защото населението е предимно селско.   

Щастливи?

 Погледнете Тръмп, погледнете Джонсън и бъдете щастливи с Бойко.

 Преди десетина години написах в блога си: Има нещо гнило в Брюксел. Малко по-късно по повод развода на Борисов и Цветанов написах страничка и половина, в които се споменаваше и това:  Искат от нас да живеем в бананова република, а не в демокрация, защото е много удобно да купиш десетина политици  и после да си затваряш очите пред безобразията им.

 Осъдени и още неосъдени мутри и престъпници решават в парламента съдбата на България и обезмислят за години напред всички надежди на едно интелигентно младо поколение. Решиха да има 2 възможни начина на гласуване - хартия и машини. Оправдание им е  демагогската грижа за простолюдието, което продължават да плашат с корона вирус: как ще пипат 100 човека един след друг клавиатурата на машината в секцията. Тези малоумници добре. че не управляват БНБ, защото виж, че забранили парите и започнат да плащат пенсиите в натура - 10 литра олио, 50 яица, 5 кг. леща. Положението е трагично, измитайте се максимално бързо.

Оставка

 Направиха ново правителство "Беров", за да крадат още повече....

Днес се родиха Сава и Матео Ламбринови. Две прекрасни момченца. Наложим се 4 часа и половина  да изчакат, за да дадат предимство на пет малки мутрички. Ще направя всичко възможно това да им е за първи и последен път.  

 Не само министерствата, а и Брюксел са пълни с неграмотни парашутисти и калинки. Нищожества, които Борисов създаде, за да го крепят.

 На това алчно и безкруполно дебело животно ше кажа, че днес е "добър ден за българската демокрация". 

Дадоха им 50лв за да не ходят на митинг.

Запушиха устата на Хоризонт и го приравниха с БНТ.

Не само пъпките , а гнойните цирей на системата, тези които продадоха демократичните ценности 90-те години и попариха на истинските демократи надеждите за промяна, тези които направиха милиони отново са на първа линия и защитават статуквото.
Мили хора - знайте кой, кой е в прехода.

"Жажда"  на Амели Нотомб - още един антисистемен роман, потвърждение на тезата, че човечеството хилядолетия върви и не върви.

По-сполучлив подарък за покровителката от сребърно менче пълно с българско розово масло би бил един вибратор.

Народ

Вишински, безчинстваше и правеше безобразия в името на народа.

Народният съд изби хиляди в името на народа.

Живков в името на народа направи политически лагери.

Буда е техен ученик.

Вървете си с време, иначе народът ще ви помете. Народът не е с вас. Народът не е сляп.

Място на действието е магазин за алкохол и цигари. Мизансценът в следният:Пред мен стои около 45 годишна жена с голям задник и дебели крака, които са опнали сините дънки. Аз съм на 2 метра зад нея с маска и чакам реда си. Тя си поръчва кафе, после започва да опипва опакованите сладкиши и шоколадчета и това продължава 5-6 минути. Безпомощна да избере самичка пита продавача: " Това тука какво е, с шоколад ли е? Той казва сладкиш, не е с шоколад.Тя отново пита, ама като фафла ли е?" Не издържах и иронично и казах: "Казва се не фафла, а вафла и не бисквида, а бисквита". Продавачът се усмихна, тя се обърна, взе си кафето и като се изравни с мен каза: "Вие откъде знаете, ние така му викаме".
Това е положението. Бойко прибери си простотията по партийните клубове, защото не се живее и няма спокойствие нито на улицата, нито в трамвая, нито в магазина.
Агресивна неграмотност за която написах 1 страница преди 2 години - "Невчесани мисли по повод 24 май". Ако не ви се чете този текст прочетете Тони Филипов по повод този 24 май, защото приликите и съвпаденията не са случайни. Отвращението е тотално при всички интелигентни хора, които са завършили нормално училище и не са си купили дипломата за висше образование. По този повод поздрави на Мария Габриел. 

Конфликтът е същността. Сблъсъкът между два контрастни цвята, диалогът между две музикални фрази, контрапунктът между две монтажни секвенции, конфликтът със себе си, конфликтът с другия до тебе и на първо място конфликта със системата.  Истинският точен  и значим конфликт  значи 80% успешно литературно произведение. Защо казвам това , зашото дребнотемието и единствено търсенето на развлекателност са в основата на сивия поток. Средно, средно, създават се еднодневки, защото малко автори в съвремието ни посипват сол в раната. 

Изкуството е бунт и политика, изконната му същност е да руши стари норми  и да създава нови норми на поведение. 

Първият филм на Иван Павлов беше "Масово чудо" по сценарий на Константин Павлов. Финалният епизод граничеше с масова психоза. Пандемия или масова психоза? Или този луд, луд свят трябва да преразпредели отново едни огромни пари.

Хората и мишките, въобще и сега.

Какво се казва, начина по който се казва, са много по-важни от това което се разказва. Разказът е патерица на посланията. За това са ми чужди всички сладкодумни махленски разказвачи, по-умни и по-глупави, които пълнят страница след страница.  Никой не може да надскочи себе си.
Надя Буланже казва на многобройните си и различни по натюрел ученици, че ще ги учи да пишат такава музика каквито са те самите. Там където на вас са ви необходими 20 страници пълни с многословие и старомодни описания на мен ми стигат две изречения, въпрос на темперамент. Не сте виновни вие,  които заливате с празнодумие оглупелия съвременик.
Маяковски малко преди да се самоубие възкликва, издава се повече отколкото се пише.
За съжаление качествената и умна литература е рядкост и реминисценция от миналия век.
Много дълго трябва да обяснявам политическите и социални причини за това.   

Още веднъж ще напиша в блога си: Това което ми е взел Господ на земята , ми е дал Господ на Небето. Вярвам във висшата сила, която в много кризисни момент ни е закриляла.

Съмнявам се във всичко, което ми се казва. Животът ме е научил да не приемам нищо за чиста монета. Самият процес на развитие на отношенията на големите играчи към кризата, ме накара да преосмисля "1984".

Препоръчвам ви да прочетете Втора Глава още веднъж.

Станка наследи фондация, но вероятно и спомен за семейна драма, заради безхарактерността  и безумните компромиси на баща си. Това смешно и жалко човече, с лупи на очите, акне и голям червен нос, Филип трябва да каже най-после за жълтия плик, защото това обяснява цялото му поведение, а и това което се случи след него. Петър преди 7-8 години с ентусиазъм говореше за 90-та година, но не беше искрен. Подозирам, че манипулираше десният избирател и обслужваше конюктурата. Ще му кажа, да тогава духът излезе от бутилката, това беше пиянството на един народ, но главата на рибата от която и той беше част вонеше. На тези, които създават мита за ловеца на комунистически милиони в жълтите издания ще кажа, че той беше внедрен в СДС от Сендов и беше вицепримиерът с картонче в правителството на Филип. Него го познавам още по-добре. Националната черта при него беше в крeсчендо. Прекалено много обичаше парите. За останалите стотици, които без морал и идеи като цветарки са вечни, единственото им правило е да служат на златния телец. Като пиша тези редове наистина се гнуся.
Китоловните оръдия забиваха харпун след харпун в гърба ми. Мятах се, после реших. Обърнах се и минах под  кораба на китоловците. Обърнах го. Кървях. Хрилете ми от години са пълни с пласмаса, океански боклуци и мазут. Живеех сам в лагуната, избягвах другите китове. След мен оставях кървава диря във водата. Затова реших. Заплувах към брега, излязох на бургаския плаж и легнах на пясъка, за да умра.
Аз съм бял кит самоубиец.    

Сартр, това е критична ситуация

От месец нон стоп се играе "Затворниците от Алтона". Дишаме си във врата , намразваме се , не се понасяме.

Андрешковци не манкирайте, за да запазиме и малкото права които са ни останали.

Световна премиера на операта "Ебал с маски".

Първа приказка за Алиса

Роди се Алиса в страната на омерзението.
Ще се боря за теб да имаш детство пълно с чудеса.
После ще трябва да избираш да живееш между реалния или огледалния свят.
Аз избрах огледалния.

 Колкото ми е взел, господ на земята, толкова ми е дал Господ на небето.

Влизаме в ендшпила. Варава пътник си! Този път основно тълпата е против теб.

Животът е грозен, натурализмът е вреден. Простотията на живота не трябва да става простотията на изкуството. Литературният текст трябва да виси един метър над земята.

    Сигурно светът, в който се раждаме и умираме е недействителен. Наистина ли човек живее или животът е една продължителна игра , измислена от глупаво и скучно същество, което се надсмива на бедите ни и поддържа  една илюзия и надеждите ни до последния миг.
    Нечий блян, нечия съдба, това е нашият кръст, ежедневен, ежечасен, кръстът на който сме разпъвани и на всяко вдишване и издишване.
    В своето богато на асоциации есе за "Тоска" на Пучини, в което сюжетът на операта се разглежда като въображаемо либрето за филм, Франсоа Купри  предлага във финала оригинална поанта след скока на Тоска от площадката на Унгелсбург камерата се обръща за миг-два, за да представи филмовото всекидневие със снимачния персонал и технически средства, пъстроцветния екип, бляскавите прожектори, а след това да се върне веднага към Тоска, която лежи смазана в пропастта. Тоска е наистина мъртва, защото актрисата наистина е скочила в бездната. 
    Преднамереното шоково въздействие на този край се оказва резултат на точно пресметнато отражение на различните нива на възприемане: действителността се разкрива като фикция, взета от действителността, която от своя страна- като филм-е отново фикция.
     Един артист трябва да натрупа много горчив опит, за да не чувства такива редове като умозрителни размишления на теоритици.
    Господа, ние сме в антракт, все още разговаряме нормално в кулоарите, но звънецът за второ действие ще удари всеки момент, оркестърът вече се настройва. Натурността на представлението извежда събитията в сферата на "сюрреалното", и злокобността, заплахата, съдбовността придобиват "реална" власт над героите. Този ефект се засилва до крайност от директния сблъсък на Тоска със събитията в кулминацията. Чрез нейните реакции  самият момент на "прекрачването на границата" става момент от представлението. Заблудена в своята авантюристична илюзия, тя, актрисата, приема ситуацията като голяма театрална сцена, в която нейния любим е сияещият главен герой:"Колко хубав е моят Марио!", извика тя  при тремолото на барабаните и "Ето един артист!", когато Каварадоси пада. Но изстрелът прогърмява, действителността я обхваща, без тя самата още да го съзнава. "Умирай" - се изтръгва от нея.   
    Това е върховата точка на драмата - най-краткия и най-силен знак на трагичната ирония в диалектиката между привидност  и  действителност.
    Господа, отвратен съм от политическия цинизъм.
    Припомних ви, господа, малък епизод от "Тоска", защото и блестящият политически сценарий бледнее пред работното упражнение на артиста.
    Страхувате се от интелегенцията, господа! И с право! Убивате я!
    

Минаха 15 години откакто се появиха 4 мои книги. Знам какво съм написал и много разбирачи разбраха посланията - идеи и форма. За съжаление това са текстове за игра, за театър и за кино и от там започва проблемът. Ще цитирам по памет "Вашите пари не миришат": Закъснял си, подранил си, не ти е дошло времето. Това е защото ме занимава основно тема табу: Маниполациите на системата, ще бъда по-директен, не случайно един от текстовете в "Киномимикрия" се казва "Живот под наблюдение". 
Така познатата баналност на ежедневието благодарение на начина на водене на разказа получава неподозирана значимост: Дамоклева, избавителна или клинично-психологическа - според конкретния казус, в какъвто бива превърнат от отделната житейска сага. А тя почти винаги се пресича с моята гледна точка и за това вероятно имат основания да ме упрекват в "нарцисизъм", "психазъм" или "мазохизъм", макар че много рядко жертвам обективизма заради субективизъм и прибягвам до метода на косвеното самосъзерцание, защото се смятам за "типичен случай". Скромност или неискренност. Може би и двете. Подзаглавието на текста "Дългото събуждане в една мъртва държава" е  "For me to you". Бунтар или размирник? В живота и в литературата. Защото произведението трябва да съдържа, не да разказва. Кинообразованието ми  даде възможност да възпитам начин на писане наподобаващ филм.  Така написан неутрално един отрязък от действителността придобива друг смисъл в преструктурирането на разказа подобно на това което става на монтажната маса. Винаги съм казвал, че пиша и пия концентрат. Скучните описания на класическата литература са неприсъщи на моя темперамент. Бързописът който изпреварва мисълта и изключителните моментни асоциации повреме на работа със случки, отделни реплики, реминистенции, отпратки, създават един постмодерен стил и определена творческа методика. Нещо като критически хиперреалист - заради социалната обусловеност на разказа, с ясно изразена авторова позиция, но не чрез целостта на отношенията - обществени и частни, а чрез детайлите които я съставят, уедрени в максимална степен, неколкократно надраснали контекста. Така подканен читателят разглобява текстовете фрагмент по фрагмент, изречение по изречение, словосъчетание по словосъчетание, за да бъде убеден в силния смислов заряд и във възможностите на богатата асоциативност, в тази привидно документална проза.

Керван от бедуини на камили върви през пустинята и през всеки три часа спира за половин час. Непосветен и случайно попаднал човек между тях ги пита: " Защо спирате толкова често? Нито камилите нито вие сте уморени". Отговорът бил: "Изчакваме да ни достигнат душите ни".
Такава е тази арабска притча. Аз също ще спра, за да изчакам душата си преди тези 21 грама да излетят завинаги.

Преди да избягам от роднините и семейството си и да намеря най-после успокоение на духа. Това значи след време да си дам и шанс като писател. Единственото което ме спира е че още сега, виждам ехидните усмивки на негодника и простака, на които не искам да доставя това удоволствие. Най-вече това значи да оставя единственото живо същество, което е до мен ритривърът Зара, която също като мен не си знае годините вече при други хора. Пия кафе, пия бърбън и си мисля живота ми е бил куп от грешки.  

НФЦ действа на принципа на Easy credit - всеки проект е добре дошъл, защото няма критерии.
99.99 % стават за кошчето за боклук след това и ако някой се интересуваше от тези неща зад Модерно преградие, няма да кажа Драгоман, "Музеят на провалите" щеше да бъде задръстен.
Има нещо гнило в НФЦ, има нещо гнило в Министерство на културата, има нещо гнило в Съюза на филмовите дейци. Сбъркана е системата, сбъркана е държавата, още преди 100 години беше писано за сбърканата народопсихология. Защото Ганьовски патриотари се тупат в гърдите и вдигат шум докато пълнят джобовете си. Загасете телевизорите, тази вечер ви подготвят за готвачи. Намерете една песен на Контрол, която май се казваше Велика нация, чуйте внимателно текста, за да се събудите на сутринта без воала на фалша пред очите ви поне за 2 часа.