събота, 23 септември 2017 г.

Така излязох от ВИТИЗ






Така излязох от ВИТИЗ

Лето, 1973 - Преди да вляза във ВИТИЗ 

Сънувах че гледам Коса

Сънувах че гледам Коса, но музиката беше Двойният концерт на Бах. Бях в полусън, като под опиат, това ли бяха маковите полета, които често описвам в моите съчинения разсъждения, После концерта на Бах свърши и зазвуча сюита Кармен на Щедрин. Станах, направих си  кафе, взех душ, затворих вратата на спалнята, за да може моята Кармен да спи спокойно и взех бял лист. Лабрадорът Зара легна в краката ми. Това куче има зла съдба. Отгледано в развъдник то е трябвало да ражда расови поколения, но това свършва в момента, в който насилието на което е подложено я довежда до "кучешка лудост". Травмите й са  огромни и я изхвърлят в приют. От там пускат обява в интернет за осиновяване, на която попада моята Катерина и след  два дена Зара се отзова на Огоста. Когато я видях за първи път бях потресен. Зара се криеше в ъгъла с увиснал корем, остра отвратителна козина и ужас в очите. Тогава реших да я взема при мен.

       Аз също съм куче. Щастливо детство, постигнах всичко което исках. Така след първото си висше образование се отзовах в първия випуск на кино факултета на ВИТИЗ. В блога си съм качил две снимки една след друга. Първата е от лятото преди изпитите вьв ВИТИЗ, а другата от дипломата за завьршване на Академията. Колосална разлика. Излязах премазан, унищожен, доведен до границите на виреенето. Системата на Шесто за разправа с инакомислещите ме направи отчаян аутсайдер. Моят пьрви черен човек се казваше майор Емил Павлов.

        След шест месеца прекарани заедно сьс Зара тя преодоля почти всички страхове и травми. Кучето в мен сьщо е живо. Аз сьм сам сьс Зара и тя е най-верния ми приятел.

       Мисля си, че бихте нарекли героя на Антон Горчев в Козият рог нереализиран родител. Очевидно нищо не сте разбрали или не искате да разберете. Аз сьщо в края на живота си останах сам, защото както вьв филма на Методи това е естествения и логичен край. Еманципирането, скьсването на пьпната врьв не трябва да стават нито много рано, нито много кьсно.

         Сега тьрся своята скала, там някьде високо, за да вия като вьлк срещу луната. Сам, сам, сьзнателно много сам. Аз сьм не социопат, а мизантроп.

         Време е да поемем сьс Зара гльтка вьздух на сутрешната разходка.

         Последна гльтка вьздух от димящата цигара.