Преди да избягам от роднините и семейството си и да намеря най-после успокоение на духа. Това значи след време да си дам и шанс като писател. Единственото което ме спира е че още сега, виждам ехидните усмивки на негодника и простака, на които не искам да доставя това удоволствие. Най-вече това значи да оставя единственото живо същество, което е до мен ритривърът Зара, която също като мен не си знае годините вече при други хора. Пия кафе, пия бърбън и си мисля живота ми е бил куп от грешки.