Човечеството в кратка си досегашна история е имало доста периоди на възход, които са раждали надеждите. Но както пяната на морските вълни след буря,облива брега и попива в пясъка, така и тези въжделения за по-добро бъдеще, бързо се отмивали.

"Газовата лампа, мъжди ли, мъжди"
"Мъдрецът Соломон Паси твърди,
че 2000 години човекът върви ли върви.
Той е равин и затова."

"Аз мисля,
че годините са 300,
от гилотината и Дантон,
и после 45, от червени, бели и сини,
от Планшон."
из "Време е за шоу", Киномимикрия

Животът, който ни е отсъден да живеем е на дребни еднодневки, заслепени, кражащи в безсмислен танц около болната жълта светлина на уличен фенер. Сходен е финалът на разказа "Къде е?Къде съм?" писан преди 40 години и никога не публикуван, но като че ли, доста мъдър.
Нещата в живота и историята се повтарят.

TEMPI PASSATI, TEMPORA MUTANTUR UT SUPRA.

Защото винаги в трудни времена за света, вечната система мачка и изисква роболепие, докато примката се отпусне отново след време. За много поколения и тази игра е фатална, и те са така наречените "изгубени поколения".

Ако искате да прочетете разказа "Къде е?Къде съм".

https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=2483080460370434663#editor/target=post;postID=1666923752560039684;onPublishedMenu=overviewstats;onClosedMenu=overviewstats;postNum=52;src=postname