събота, 22 май 2010 г.

...продължение

Бляк Джека се играеше с две тестета по мазетата и таваните. В казината го играят с много повече – това зависи от хората на масата, повече хора, повече карти. Но правилата са сходни. Една друга игра обичах много преди да деградирам - играе се на взятки и обикновено в една ръка се стремиш да кажеш – ръката е чиста. Скуизът в двете е сложна работа и се внимава в чистенето.
Взех и очилата на Клара, за да не ме гледат по телевизора като плача на някои сериал. Въобще взех много необходими неща, за да продавам и да живея. На чужденците. В градинката пред Кристал…
- Не се отплесквай, какво могат да разберат чужденците за очилата на Клара…
- Можех да напиша пътеводител за тези години и обяснения към всеки сувенир…
- Непродуктивно…
- Да, непродуктивно…
- Политиката е мръсно нещо, не е за теб!
- Кой те излъга, че мисля обратното…
- Ти..
- Ще ти кажа просто, непродуктивна е глупостта… Надживях параноята, свикнах с теб…
- Не се страхуваш от мен?
- Не се страхувам. На времето Станко обичаше да се разхожда сам по нощна София да гледа и да слуша. Разбираше ли това което гледаше и слушаше?. Не знам. Тошо го помолил една вечер да му прави компания, е и така, да разбере от първа ръка защо хорат го псуват и му се смеят. Ходят по Витошка и гледат, гледат и слушат. Тошо спира пред една витрина и високо в негов стил вдига показалец. Какво искат, не социализъма, ние сме построили комунизъмъ. Виж Станко, риза два лева, панталон пет лева, кожено яке десет лева. Другарю Живков, позволявам си да забележа, че сме пред химическо чистене.
Хорхе, тогава нямаше магазини втора употреба. Сега в дебат по телевизора, разказаха вица с други имена Велчев и Сакскобурготски.
- Нищо не се променя…
- Имената на героите се променят.
- Има частна инициатива
- Инициативата е частна…
- Истина. Бог дари инициативните. И вероятно цар…
- Няма истина. Това е истина.
- И това е истина…
- Променя ли се нещо?
- Времето е променливо!
- Дъждовно е…
- Пролетта е студена.
- След това изведнъж ще стане много горещо1
- Ще умрем от жега!
- Ходи ми се на море..
- Мираж в пустиня…
- Бил съм на Караибските острови, Сами!
- Хорхе, бил съм на нос Емине, скала, висока скала.Много удобна!
- За какво?
- Да скочиш.
- Ти ще скочиш обаче първи!
- Въобще няма да скачаме. Можем да се удавим, ако не се убием.
- Тогава какво ще правим?
- Каквото правим сега.
- Сами, тогава говори още. Докато стане време за ядене.
-Тогава ще започнат неприятностите?
- Какви, не те разбирам?
- Жив съм…
- А-а, да! Твоето нещастие…
- Нещастие!?
- Твоят живот, разказа за него ме кара да се чувствам по-добре, изпитвам удоволствие, като те слушам да разказваш, ти умееш… И така забравям зя глада… Ти страдаш ли като разказваш?
Живея.
- Разказвай ми, Сами, Заповядвам ти, живей!
- Си сеньор, Хорхе!
Опитвах се да живея с мисълта за племеницата си, и опитвах да живея при нея. Не се получи… Проститутките, които водих и с които тя ме сварваше понякога ме караха да изпитвам странното чувство, че го правя с нея. Не, тя не е никак секси, плоска като дъска и кльощава. И все пак започнах да се държа с нея като гуру, въпреки че тя от куртоазия изслушваше напътствията ми и си лягаше, очевидно и досаждах. Нейната ценностна система беше на добро, порядъчно буржоазно дете и с всички комплекси и задръжки произтичащи от това. Махнах се на втория месец, защото не знаех какво можеше да се случи в това съжителство. Опитвах се известно време да поддържам огъня по телефона, за да не излезе като бягство, но почти винаги попадах на отегчения, украсен с фалшива емоция глас на телефонния секретар. Всеки по пътя си, аз на улицата.
Хорхе, не искам да разказвам, искам да живея това което разказвам.
- Ти си глупак Сами, отвращаваш се от разказа за живота си, а искаш да живееш отвратително. Ако ти е трудно украсявай, напъни се, разкажи за някое положително преживяване…
- Да украсявам, да си сложа маската , за да развличам един глупак! Да разказвам красиво! Глупак! Дадох картини на един нещастник, май му викаха Боби, за да ме приюти в мазето си. Той си закачи в хола, после, питам го, харесват ли ти. А той отговаря, не съм ги огледал, а и да ги погледна, какво разбирам! Ти си глупак, Хорхе! Всичко тъне в глупост и нищета!
Хорхе става от леглото. Вика. Високо вика, крещи, ръкомаха. Държи реч на испански. Сами недоумява, малко е изплашен от неочаквания обрат. Хорхе сипе и сипе думи, високо, с дълги паузи!
- Сеньор Хорхе, какво правиш?-прекъсва го Сами.
- Държа слово.
- Кой ти го е писал? Сами се вглежда в листа хартия.
- Фидел. И на него са му го писали…
- За какво става дума?
- За бокс, волейбол, баскетбол и лека атлетика.
- А?
- А-а?
- А, да. За спорт
- Товая се харесва. Живеем за спорта…
- Всички са еднакви…
- Всички народи си приличат…
- Еднакви са…
- Не винаги.
- Да . Какво имаш тогава предвид?
- Казвам не винаги, защото невинаги… Едни залагат на бокс, други залагат на футбол, трети - Хорхе се хили – като тебе, залагат на курви, мис свят, нали не не се обиждаш, те нямат дори спорт, но имат много курви. Не съм засегнал националната ти гордост, нали Сами? Или се казваш Стенли?
- Сами, само Сами!
- Не те разбирам, защо ще ме засегнеш?
- И аз не те разбирам. Ти нямаш достойнство, национално достойнство. От речта… Фидел,...той е много дебел вече, от усилието да го имитирам, аз му подражавам, исках да произнеса словото му пред един невежа, но се посрах. Сами, моля те , почисти ме….
- Може би!
- И след това ще ме биеш. Ти ме биеш, не санитарите! Разбирам те, трябва ти одушник, това е нещо като манекените в магазина и манекените на шефовете в японските заводи…
- Няма да те бия! Бил ли си в Япония?
- Не.
- И аз. Бих желал да се преродя в Япония. Да след време. Като му дойде времето.
- Пак ще те бият..
- Не, тогава не!
- И аз искам Япония. Имам чувството, че там ще се убием взаимно.
- Защо да се убиваме?
- Предчувствие… Там ще съм много по-лош…
- Задоволен робот?
- Задоволен робот?
- Сега съм само кубинец, хайде почисти ме…
- От два дена не са давали ядене, как стана…
- Ти умираше, аз ядях, изстъргвах си металната чинийка…
- Ако не тогава ще ти заповядам да разказваш дълго, много дълго. Не можеш дълго. Не можеш.
- За хиляден път ти разказвам това, едно и също, цяла вечност сме в тази стая!
- Не е също!
- Не е? Това е моят живот…
- Не е…
- Не е?
- Той стана мой живот….
- Гледай си работата, моя е различен от твоя, насран нещастник! МОЯ ЖИВОТ Е УНИКАЛЕН!
- Просто всеки път използваш различни думи…
- Винаги е едно и също и едно и също.
- Чувствата, които остава разказа в мен са различни всеки път. Остава винаги едно – удолствието да се съпоставя.
- Удоволствие?
- Да те слушам, да се забавляваме двамата. Да минава времето!
- Животът се разпръсна като пясък между пръстите, отвян от вятъра.
- Сега ли разбра. Вятърът дето духа е виновен!
- И винаги се умира в пет часа сутринта. Ако се събудиш в шест часа си мислиш, че имаш два-три дена отсрочка.
- Не, до следващия момент в пет часа през нощта!
- Да! Съгласих се.
- Като се съгласи, веднага ми избърши задника, ще ми стане рана, лайното ми засъхва.
- Не, не! Не този път не!
- Ще извикам санитарите.
- Наистина, това е тяхна работа!
- Тяхна работа да ти набутат маркуча кислород в устата и да пуснат антибиотика във вената ти….
- А, не! Животно, ще те убия!
- Не, само посмей!
- Реших, ще те убия!
- Но какво правиш, остави шкафчето аз съм кубински гражданин и тежко на теб и на държавата ти!
- Пара, друг мой, пара!
- Играе много пара! Платили са ти? А бе, кой си играе с теб и мен…
- Време е, приятелю мой!
- Ти си мъртав!
- Но аз съм жив и трябва да убия някого, който и да е той!
- Ай де бе, ти си мъртав, мъртав си! Морто!
- Не ме ли виждаш, не ме ли чуваш?
- Не те виждам, не те чувам, аз вярвам на лекарите! Ти си морто!
- Ще избягам от тук!
- Ако опиташ, санитарите ще те хванат още на вратата и отново на системи. Наистина морто!
- Тогава?
- Нямаш избор. Ти си сеньор, ти мой слуга, изпуснах се, подсуши ме!
- Имам избор…
- Ти го направи преди малко и оживя. Да живееш значи да се мъчиш да си слуга, слейв! Панимаееш?
- Не панимаю! Аз имам достойнство и имам право на свободен избор!
- Глупости! Подсуши ме!
- Наистина, глупости… Хайде да ядем!
- Сами, не се измъквай, подсуши ме иначе ще извикам санитарите и тогава съвсем не е ясно какво ще стане…
- С какво да те подсуша?
- С ръка, ако не те е гнус, можеш да я завиеш в чаршафа… Иначе морто! Сами, добре се справяше! Знам, че умираш да ми разкажеш живата си! А и това ще ти помогне да не го повториш. Така от сега нататък ще ти бъде по-интересно. Слушам те! Иначе, санитарите и морто!

Няма коментари:

Публикуване на коментар