събота, 22 май 2010 г.

Играта с Магьосник

Какво кара авторът на "Тъга за една сянка" упорито да се връща към онова осакатено, омерзено, изпълнено със страх и чувство за вина време? Защо с едно почти мазохистично настървение излива убийствената си ирония не към някой друг, а към себе си, към собственото си равнодушие и егоизма да оцелее в един уродлив свят, свят непредназначен за никого?
Авторът сам отговаря на този върпос - защото трябва да се знае защо се живее....
И ако този отговор не звучи достатъчно оптимистично, вината е на всеки един от нас, за недостатъчната интелектуална безкомпромисност към пагубната триумфалност на посредствеността, защото "тежко на една нация, в която посредствеността надделее, вземе връх и стане закон, ред и норма."
Ламбринов ни връща отново в унизителното ежедневие на тоталитарната действителност, въпреки че е толкова примамливо към яростното отрицание на тази действителност, да прибавим приемем, че все едно не ни е имало, че битието ни през онези четиридесет години е било някак си неважно, че истинската ни същност започва от днес, или по - скоро от утре. Утре, което винаги има надежда да не настъпи и така да ни отърве от досадната необходимост да обясняваме. Не това иска авторът на "Играта с магьосник". Неговата книга е опит да се поставят открито болезнените въпроси на съвремието - въпросът за компромиса , за реда в обществото , за това кое е добро и кое лошо и няма ли доброто да стане лошо утре?
Книгата на Николай Ламбринов е сложна и трудно може да бъде подложена на конвенционалните литературни преценки. Като самото време, в което живее, той пише напрегната, нестройно и безпорядъчно, в едно шеметно, нестройно и безпорядъчно, в една шеметна безконечност на изреченията, в които пунктуацията се превръща в нелеп атрибут, а под привидната меланхолия на лаконичния разказ прозира една свръхвъзбуда на изтощения до краен предел малък човек, който отчаяно се бори с невъзможността да се живее. Наглед нездравата логическа постройка изненадващо постига една особена загадъчност и поетичност на творбата, в която пластовете на времето хаотично се преплитат в причудливи и хипотетични измерения, а подробностите на бита, едновременно тъжни и смешни, губят своите реални очертания.
Николай Ламбринов е автор със силно и самобитно дарование, който се налага със собствен стил и ярка индивидуалност на повествованието. Книгата "Играта с магьосник" е една категорична заявка за трайно присъствие в иконографията на съвременната българска белетристика.

ДОРА ВЕЛЕВА
София
1996



ИГРАТА С МАГЬОСНИК

Всичко, което се случва в този роман
според теб, уважаеми читателю, вероятно
не се е случило никъде и никога. Това е
повод за всички вас, ръководени от здра-
вия разум или твърде бегло познаващи една
действителност, да приемете описаните
събития като фантастика или по-просто -
като плод на въображението на героите.


На майка ми и баща ми , които починаха
твърде рано, за да видят тази книга.


Lazare, veni Foras!
Евангелие от Йоана 11,43

Няма коментари:

Публикуване на коментар