ВАШИТЕ ПАРИ НЕ МИРИШАТ

Три истории в едно – нес кафе фрапе
полукриминален, полудействителен, полупародиен текст
или имало едно време……….

П Р О Л О Г
ПЪРВО ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ НА ПРОТЕЙ
1.
Слушах джаз. По африкански мотиви. Някакъв барабанеше с длани и гласът му правеше опияняващите извивки на шаман. Дъвчеше думите на непознаваем английски, но ритъмът, убийствен, ме влудяваше, както влудява и води до екстаз африканците с пера по задниците и белите в елитните нощни клубове… Трябваше да изчезна. Налагаше се. За да не изчезна завинаги от този свят. Нали писането на истории не носи пари?. Поне на мен. Трябваха ми онези пари, многото пари. Наложително е да изчезна някъде в Близкия изток или Тибет, където ще раздавам стотачки на смугли момичета и бармани с дръпнати очи, като добрия стар бял човек дошъл от никъде, отиващ никъде и винаги анонимен. За вас мистър Смит. Не ви ли харесва? Тогава Браун. Изтръпват като чуят немски акцент. Някой никой Холдън от Нова Зенландия. Години? Бяла брада, късо подстригана, оредяваща коса, кожено яке. Мистър Холдън. Петдесет, петдесет и пет, шестдесет? Там някъде. Сам, без семейство. Почти съм докопал парите на Жорж. Просто трябва да си направя труда да ги взема. И тогава? Тогава ще изчезна. Има едно място, един офис, в който, в който знаят кой съм аз, какво мисля, какво правя, още преди да съм го направил… За тях няма тайни. Те са разточителни в следенето си, в трупането на информация, и се затрупват от информация. Тази информация обаче трябва да се осмисли. Ето това е бедата. Такива като мен са много, стотици, може би няколко хиляди. Проблемът е в осмислянето. Нещо като предварителни прогнози за конни надбягвания или залози за футболни мачове от висшата лига. Коефициенти. Там е проблемът. В коефициентите. Информацията се събира, за да се направят коефициенти и въпреки това букмейкърите се издънват… и в офиса се издънват. Не можеш да дърпаш конците на хиляда човека и да се застраховаш от изненади. В офиса имат система – залагат на няколко коня едновременно и това осигурява винаги по-малка печалба, но пък и не губиш. В офиса не обичат да губят. Всичко е изчислено. Всичко в името на сигурността… Жорж е кон, паднал лошо на последното препятствие, кон със счупен крак. Жорж с единия крак е в гроба. Остава аз да взема парите на Жорж и да сменя климата, разбира се с мълчаливото съгласие на тези от офиса… Не трябва да се издънвам. Тогава ще загазя до гуша и нищо чудно да ми видят сметката… И на мен. Не съм оправдал коефицента. Да вървят по дяволите Уди Алън, Бергман, поклонниците, останалите покойници, трупащи пари в шоуто, добра дума или нищо. Нищо. Не ми е съдено да бъда Фелини, родил съм се на лошо място и в неподходящо време. И днес казват закъснял си. А съм подранил. Подранил съм и затова изпълвам въображението и сетивата си на човек на шоуто, да правя шегички с живота на тези, за които времето е спряло. Те казват ВРЕМЕТО Е НАШЕ! И СА ПРАВИ. Сега само че парите са наши! Поне тези на Жорж. Вашите пари. Квоти за износ на агнешко, квоти за износ на пшеница, не бяха пирамиди, не бяха банки, не бяха вашите пари! Аз не играех. Пишех за телевизията и се надявах да си оправя играта. Пишех половината истина. Това, което можеше да се напише. За нещастни наивници, за по-нещастни мижитурки, продаваше се най-много за хилядарка, но в мутринското време и това се виждаше прекалено.
Засега пиша сценария на живота си. И съм заложил живота си. С какво ли не трябва да се съобразява сценаристът? С това, което възнамерява да напише, с това което написва, с това как ще се възприеме това, което искат да напишат Вуте, Пена и министърът на културата, и да предвиди реакцията на втория ред в залата, на седмия ред, на балкона. Коефициенти. В сценария, в който се забърквам, всичко трябва да е премислено. Риск? Винаги има. Някой трябва да кихне в залата по време на любовното ми обяснение или момичето с минерална вода от литър и половина да стане да пишка точно когато посягам на живота си. Емоцията трябва да бъде толкова силна, че момичето да се напикае на мястото си, но да не стане. Тогава обаче никой не ми гарантира, че гнусливите старци реститутки до нея няма да разбутат целия ред и да напуснат демонстративно. Коефициенти…Това което знам е, че Жорж се насра прав и са му вдигнали мерника. Моят коз е, че ме интересуват единствено парите на Жорж и нищо друго. Другите на игралната маса вероятно ще ме оставят да спечеля, играя чисто и имам висока комбинация, другите и да ме бият в момента, просто трябва да пропасуват.Козът ми е поне за година - две в офиса да заложат на мен. После? Едно по едно. После като преди и след това…Шансовите раздавания отдавна са свършили. Тестетата са белязани, картите се следят, и да спечелиш, трябва да сбърка някой. Или да иска да сбърка. Театър. Сега аз трябва да играя една роля в пиеса, в която сам ще си пиша монолога и сам ще съм актьор. Ако това не ви е интересно, спрете дотук и не продължавайте. Останете си при наивниците от първата част. Останете си в масовката. И викайте: Времето е наше! И викайте – ЗАЩО, ЗАЩО ПАРИТЕ СА ТЕХНИ?
Място на действието - Нощен клуб МОХИТО: Слушам Би Боб и ейсик джаз и се кефя….
Around midnight. Пиесата на Мънк се влачеше като бърбъна по устните ми. Трябваше да дойде Жорж. Трябваше да дочакам Жорж. Влачеше вече блус от делтата на Мисисипи. “You come the house”. Китарите вият. Солото на “Lazy Night”. “Evil man”. Жорж трябваше да дойде. Ако не му се беше случило нещо. Непоправимото. Вече. Щях да му кажа: Сниши се! И чакай. Ако още е жив. Може някой друг да му е пошепнал заклинанието и да е обрал моя дял…Трябваше да го видя. Ако не сега, след седмица в Париж. Предпочитам в Париж. Пия и се забавлявам като наблюдавам танцуващите. Чакам и пия. Още едно от същото – кимам на барманката и поставям банкнотата…Тя любезно се усмихва и подава друга чаша.
Правя се на луд, колкото да завържа разговор:
Защо мъже танцуват с мъже и жени с жени? Не винаги е така, но обикновено... Кимам, вземам новите петдесет грама и се оттеглям в ъгъла.
Една дама на средна възраст привличаше вниманието ми. Черна рокля прилепнала към тялото и черни чорапи в черни елегантни обувки. Беше февруари и се сипеше лапавица. Танцуваше с две по-млади момичета, едното беше с много къса дънкова поличка, другото в елегантен костюм с цепнат под коленете панталон. И двете танцуваха изключително професионално, като балерини от вариете. Но моят интерес беше към по-възрастната дама. Тя като орхидея беше готова да впримчи всички в обятията си. Знаех за какво съм дошъл, но когато отидох на бара за поредната чаша леко я погалих по рамото, за да се отмести и да ме види барманката в навалицата. Тя се усмихна. Забавлявам се! Всички се забавляваме. Кой каквото може. Отвърнах аз на себе си и посочих с два пръста мярката. Пиете и не танцувате…Танците ме уморяват и натоварват сърдечната дейност. Ако не можеше да дойде Жорж или не искаше да дойде можеше да намеря приятно занимание в сутрешните часове. Едва ли бих стигнал до там. Бръкнах за цигара. Пакетът вече беше празен. Мъжът на бара забеляза жеста ми и ми подаде своите. Огънче. Имам. Thank you! Той беше от танцуващите.
Момичето с раираната фланелка с бяло и червено смени пепелника на масата ми. Скучаете ли? Съвсем не. Музиката е страхотна.
О, само за да кажа на Жорж - сниши се! И си снеси! Той трябваше да знае какво може да чуе и вероятно похърква в леглото на жена си. Но не знае другото. Другото е по-важно. Колко да чакам? Нямам час. Around midnight в Мохито...
После. После след седмица в Париж и тогава няма мърдане… Дамата изпитваше удоволствие до оргазъм с двете професионални танцьорки. You’re sexy, mother-fucker!. Сърцето ми пулсираше от алкохола и ритъма. В три и половина отидох до тоалетната, изпиках алкохола и си тръгнах сам. Не ми беше до евтина авантюра. Казах си дано Жорж да спи дълбоко и да не подозира какво му е писано в офиса.Такива като него се забравят. Не си дават сметка до къде да спрат. Ще е фатално ако не спре. Само че малко могат да спрат в неговата позиция. Тогава. Тогава до следващата седмица в Париж.
Тук беше чудесно място да прошепна. Сниши се! Музиката звучеше много силно и той щеше да попита какво. Имаше проблеми с ушите. Ушите му събираха много ушна кал. Щях да се наведа и да кажа:
Снеси си!
Какво? Пак той нямаше да чуе, или не искаше да ме чуе.
Сниши се!
Разговорът се отлагаше. Имах да си връщам на Жорж. Няма къде да отиде, освен ако предпочете да отиде на оня свят.
Нахлупих бейзболната си шапка, трудно намерих втората ръкавица и тръгнах в лапавицата към “Раковска”, за да си взема такси.
Щях да пиша няколко часа. Да се занимавам със себе си. Щях да пиша това, което можеше да се напише. За ахмаци, увлечени от революционен патос. Това е моята маска. Писател, който няма нищо против да има различни интереси. И на който голямата хапка все се изплъзва. Мимикрията на човек зад писателската машина. С много лица.
Това е част от играта. Вероятно този сценарий ще види бял свят, за да изкяря и с част от приходите си да оправдая разходите си. В системата няма нищо случайно. Случайностите са привидни и част от добре премислена закономерност. Жорж веднъж ме прецака. Грижи се за имотите си и върви по дяволите Дантон….Сега е момента да си върна. Скъпо! Един филм и дебела сметка… Само че едното и другото са на разстояние от небето до земята. Космически години беше това време, докато чаках Жорж да ми падне. Така ми се струваше. Една история за публиката и една мръсна история, от която бог извръща поглед.
Какво по-добро заглавие за бедния страдалец на телевизия от надежди и разочарования! Надежди и разочарования! Сега е моментът да им спра тока и да ги сплаша с режим след закриването на блоковете на централата в Козлодуй. Давай писателю! Имаш седмица за работа, после Париж. За публиката трябва да си страдалец повече от всеки друг. Давай, писателю! Те, хората, трябва да се отъждествяват и познават в образи и ситуации и да мислят, че светът се променя, и може да бъде променен, ако не сега, то утре. Създавай илюзии, карай ги да сублимират, разкажи им половината истина, другата половина запази за себе си! Светът е осъден да тъпче на едно място. Като бягащия по лентата във фитнесзала. Така се изразходва обществена енергия и вместо революция има еволюция. Нещо като теорията на Дарвин - маймуночовек…човекомаймуна – с пакет пуканки или чипс пред телевизора.