ДЪЛГОТО СЪБУЖДАНЕ В НЯКОЯ МЪРТВА ДЪРЖАВА

Опит за биография на Самюъл


FROM ME TO YOU


На всички, които се правят,
че не ме разбират




ЖИВЯЛ ЛИ СЪМ? ЖИВ ЛИ СЪМ? Те казаха, че съм в клинична смърт. От час. Пак излъгаха. Аз съм мъртвороден. Извадиха мъркуча от устата ми и завъртяха кранчето на кислородната бутилка. Нямало смисъл. Вече нямало смисъл. Като че ли някога е имало смисъл. Като че ли има смисъл. Много са тъпи. Изключиха кислорода, но оставиха системата с най-евтиния антибиотик в света да тече във вената на лявата ми ръка. Много са тъпи тези в този старчески приют.Много са тъпи. Както впрочем и в други старчески домове. И в болници. Тъпи са навсякъде. Викайте ми Сами. Аз не съм Сами обаче.Аз съм никой. Кръстиха ме Сами, но това нищо не значи. Начин да се обръщат към мен в някой друг идиотски разговор. Аз не съм Сами.
Някой се провикваше: “Сами! Сами!”. Не се обръщах никога. Мразя себеподобните си, защото не се дават сметка че приличат на мен.Че са мъртви. Че не живеят. Че не са живяли. Глупости. Те казаха, че съм в клинична смърт. И с право.Само, че чувам, виждам и мисля. Спомням си. Живял ли съм? Щом нещо от нещо си спомням, живял ли съм? Жив ли съм? Жив съм и казвам една от малкото гръцки думи, които знам, но тя се отрони от устните ми или само си помислих, че мога да я произнася: “Елефтерия”. Вената на челото ми пулсираше, цялото ми същество викаше с гласовете на дедите ми: “Елефтерия!” “Елефтерия!”. Сигурно никога няма да умра. Защото не съм живял. Това е привилегия за избрани.Викайте ми Сами, простичко Сами… Не се скъпете да ми отпечатате тези думи на евтин некролог. Само, че след като пукна. Преди това никой няма да ви повярва. Чакайте, чакайте ако ви стиска! Не вече не е тясно. Става ви все по-трудно. Чакайте ме! Чакайте ме без мъркуча в устата, дишам по-добре, малко на пресекулки и бързам. В началото бе словото. После беше играта. После беше безнадежността. После беше сливата на една курва. После беше моята малка балеринка с издуто коремче. Моята дъщеричка. После беше да живееш на пук от злоба за спорта като Сколс и Нистерой. Чувате ли тези глупости. Нищо няма. Мен ме няма! Аз съм мъртвороден! Светът, в който съм роден е мъртвороден. Аз не ви чакам. Вие ме чакате! Чакате ме да умра! Само, че аз се забавлявам и продължавам да се забавлявам. В стаята ми има един кубинец, слаб, черен, само стъпалата на краката му са бели и сякаш ако свали червения болничен халат, който носи на голо, ще се счупи. Пълен с въшки.И сипе тиради на испански. Не разбирам бъкел испански. Но знам какво говори, говори това, което и аз говоря… Ние не се разбираме. Хората в сходни ситуации говорят сходно.Глупости!Това не е вярно! Ние говорим на различни езици. Единственото, което той разбира е“Елефтерия”, от де да знам, че разбира, единствено утвърдително обстоятелство е че от време на време той казва либерта, либертадорес, простотии, които нямат значение, след като си с мъркуч в устата и не можеш да крещиш. Испанският е музика. Като самбата, босановата, не съм полиглот, но може и да говори на португалски. Важното е, че се разбираме. И не се разбираме. Той говори повече, южен темперамент. Слушам нищо не разбирам и си мисля свои работи. И аз съм пълен с въшки. От Хорхе. Не си спомням да съм имал въшки през живота си, преди да стана просяк и скитник. Е, имал съм пичи въшки. Но това е друга тема. Забавлявах се. Казаха ми чакай, ще живееш! Животът обаче не е чакалня. И още как! Въоръжи се с търпение! И да чакаш е истинското изкуство да живееш! Чакам да умра. Не познаха. Оживявам. Тъпи лекари. Органически ми се повдига от бели престилки. Повече от престилките, отколкото от лекарствата. Въпрос на морал и избор. Тук има един, който се занимава с мен и не носи престилка.Той просто иска да ми се хареса!. Харесва ме ли се? Едва ли! Няма мозъчна дейност, няма какво повече да го мъчим! Това каза доктора преди час, като спряха кислорода. Какво правихме вчера? Какво правихме преди години? Какво са правили преди да се родя? Все същото. Чакали са да умрат. Няма да се дам! Има един шанс. Да не спрат най-евтиния антибиотик в света и да ми влезе въздух във вената. Само там не съм бил, не съм бил мъртав. Глупости. Мъртав съм и никога не съм живял, елате днес, елате след седмица, елате след месец, догодина ще е друго, имайте надежда, знаете ли какво може да ви се случи след десет години! Животът е гарова чакалня, на гара, която всички влакове подминават. Въздух във вената! Надеждата! Не, с непохватно движение извадих иглата и се почувствах истински щастлив. Хорхе започна монолог на своя испански или португалски. Започваше живота наново! Щом живееш трябва да правиш нещо. Щом живееш трябва да правиш това което още не си правил. Затова трябва да си спомниш какво си правил. Чакал си. Чакал си активно. Хорхе, знаеш ли какво е активно чакане? Да досаждаш на тези, които те карат да чакаш. И това няма смисъл, но поне се забавляваш. Хорхе, ти каза нещо? Какво каза, Хорхе? Хорхе? Си, сеньор! Хорхе, ти ме разсмя! Си сеньор! Бонасера, сеньор! Как е добър апетит? Си? Не ме разбра… Нищо! Хорхе, защо каза сеньор? Аз съм просяк и скитник и съм по окаян от теб, защото ако това има значение съм по-умен! Сеньор, разбра ли ме? Но! Си! Но! Си! Няма значение кой е по-умен, няма да се караме за това, това въобще няма никакво значение за ролите в които сме разпределени. Хорхе, въздух, въздух, въздух! Разбираш ли въздух. Водород, кислород, азот, серни окиси, нещо за дишане. С мирис без вкус! Без вкус. Понякога със силен мирис. Хорхе, аз дишам!
- И аз дишам! – каза Хорхе.
- Ти разбираш този идиотски език?
- Разбирам, но не искам да го говоря, така ми е удобно. Пред санитарите, сестрите, лекарите…
- Това не им пречи да те бият като се насереш и напикаеш!
- И аз дишам!
- И аз дишам. Като че ли това е всичко. Дишаме им. Във врата!
- Имам идея. Дай ми цигара!
- Имам идея. Така ли? Те ми даваха цигари…
- Радвам се да те видя жив отново. Пребъркахте докато умираше. Има цигари в нощното шкафче….
- Никога не съм умирал…
- Преди час беше умрял. Казаха , че ще се обадят на бившата ти жена, ако иска да те погребе, така де, да ти пребере трупа, ако не, по общия начин…
- Щом те казват, може и да съм умрял. На тях трябва да им се върва.
- Радвам се да те видя жив отново! Имам идея!
- Каква?
- Да ядем? Нещо да ядем? Аз съм непрекъснато гладен!
- Да ядем нещо, нещо какво, няма нищо!
- Тогава да дъвчим тютюн от твоите цигари!
- От моите цигари?
- Те са вече мои!
- Тогава да дъвчим..
- Няма въздух, недей моля те!
- Айде да се разберем, аз ще дъвча тютют, а на теб ще дам една цигара, само една!
- Споразумяхме се!
- Не сме се споразумяли. Ако ни хват пак мен ще бият, а ти си мъртвец, най-много да ти запалят свещ, могат да те закарат в банята и да те покрият с бял чаршав, въобще за теб се грижат повече, защото елефтерия им е по-разбираемо от либерта. Като чуят Че ги побиват тръпки, езикът на елините е много далечен и мек и неразбираем, елефтерия, елефтерия. Много важно!
- Тогава ще чакаме да дойдат и ще ги питаме какво да правим!.
- Да ги чакаме.. Все ти забравям името!
- Сами.
- Хорхе
- Стана разговор, запознахме се…
- Млъквам.
- Недей, говори ми нещо,Хорхе!
- Си, сеньор!
- Хорхе!
- Сами!/на испански/ Върви по дяволите! Пор фавор!
- Не те разбирам!
- Разбираш ме чудесно!
- Но аз съм жив и трябва да говоря с някой, който и да е той!
- Ай де бе , ти си мъртав, мъртав си! Морто!
- Не ме ли виждаш, не ме ли чуваш?
- Не те виждам, не те чувам, аз вярвам на лекарите! Ти си морто!
- Ще избягам от тук!
- Ако опиташ, санитарите ще те хванат още на вратата и отново на системи. Наистина морто!
- Тогава?
- Нямаш избор. Ти си сеньор, ти мой слуга, изпуснах се, подсуши се!
- Имам избор…
- Ти го направи преди малко и оживя.Да живееш, значи да се мъчиш, да си слуга, слейв! Панимаеш?
- Не панимаю! Аз имам достойнство и имам право на свободен избор!
- Глупости! Подсуши ме!
- Наистина, глупости…Хайде да ядем!
- Сами, не се измъквай, подсуши ме, иначе ще извикам санитарите и тогава съвсем не е ясно какво ще стане…
- С какво да те подсуша?
- С ръка, ако те е гнус, можеш да вземеш и чаршафа…Иначе морто!
- Сами, добре се справиЗнам, че умираш да ми разкажеш живота си! А и това ще ти помогне да не го повториш. Така от сега нататък ще ти бъде по-интересно.Слушам те! Иначе, санитарите и морто!

...продължение

(новела от книгата Киномимикрия или Лицата на Янус)