КРАЯТ

Пиеса


Действащи лица

Владимир
Маргарита, Смъртта, Лейтенант
Човекът зад вратата
Място на действието – празнично украсен хол в артистично обзаведен апартамент


Владимир: Радвам се, че дойде.....
Маргарита: Защо пък не.......
Владимир: Наистина се радвам. Пуйката е във фурната, да пийнем по чашка нещо по силно преди това...
Маргарита: За отпускане на нервите и повече настроение....
Владимир: Тези празници са в най-тягостната част от годината, в самият и край, но въпреки това имат чар!
Маргарита: Както си ги направиш....
Владимир: Разбира се че е така.Аз съм на бърбън, а ти?
Маргарита: Водка. Голяма.
Владимир: Усещам дъхът ви зад маската, чувствам как сърцето ви бие учестено.
Маргарита: Нямам сърце. То е изкуствено. Нека си говорим на ти нищо че се виждаме за първи път.
Владимир: Нека.Това за сърцето беше шега нали?
Маргарита: Разбира се. Имам чувството, че срещата ни макар и да е първа, ние като че ли сме били заедно дълго в мислите си, дали в предишен живот!
Владимир: Вие вярвате ли в тези неща, отвъдно, прераждане? ......
Маргарита: Хората искат да вярват. Аз не бих могла да отговоря.
Владимир: Няма значение!
Маргарита: Всичко има значение......Имаш хубава коледна елха. Сам ли си я украсявал?....
Владимир: Да не мислиш, че съм ходил в гората да я сека! Липсваше катеричка на елхата, сега можем да я украсим с твоята.
Маргарита: Много си припрян и бързо пиеш!
Владимир: Часът е 10.30, час и половина остава до Рождество.....
Маргарита: Много и малко!
Владимир: Странно час и половина са цяла вечност, когато си сам, и миг с теб...
Маргарита: Да разтеглим мига!
Владимир: Някакво предястие? Вземи си сама.
Маргарита: Нека оставим яденето за после, след като свалим маските.
Владимир: Идеята да сме с маски на лицата беше твоя и аз я приех с удоволствие. Избрах образа на Мефистофел, така ми викаше една моя близка. Дявол, дявол! Дяволско изчадие.Твоята маска е много красива!
Маргарита: Взела съм я за тази нощ от саркофага на Нефертити.
Владимир: Да пием за катеричката на Нефертити.
Маргарита: Много си хард,защо пък не! Аз не те познавам, ти не ме познаваш.В край на краищата в този живот, целият този живот всичко се свежда до катеричката! Даже и парите служат за намиране на по качествени катерички!
Владимир: С какво се занимаваш?
Маргарита: Агент. Рекламен агент. А ти?
Владимир: Сигурно това ти носи много контакти с различни хора, различни места аз го давам по-скромно, застаряващ писател, водя рубрика в таблоид която ми усигурява двеста лева седмично, другото го правя за удоволствие.
Маргарита: Това с жените ли?
Владимир: И с писането...Имаш много сексуални крака Нефертити!
Маргарита: То е защото нищо още не си видял, сипи ми още една водка!
Владимир: С удоволствие! Ако не бяха малките, дребни удоволствия в живота той щеше да е непосилно бреме, така е измислен света, мъж, жена, пуйка във фурната, либидо, руска водка, също така. Не казвам, че този свят е съвършен, нямам право аз да го кажа, но това е твоя свят.
Маргарита: Почти същия значи. Работата ми е тягостна и уморителна върша я механично, без сърце без чувства интоицията ме води към едно или друго решение.
Владимир: В работата ли?
Маргарита: Кой говори за работа по Коледа!
Владимир: Тогава да мислим за други неща?Да се подчиним на човешкият разум.
Маргарита: Глупости, хората не могат да мислят даже и най-умните от тях се объркват, даже и ти. Имаш либидо, което те кара да пишеш всеки път, ред след ред, страница след страница, текст след текст.
Владимир: Ако писането можеше да носи големи пари и много слава бих продал, нещастната си душа не Мефистофел и бих му писал по един роман на 6 месеца.
Маргарита: Защо ти викат Мефистофел?
Владимир: Защото съм писател и говоря това което другия иска да чуе, защото съм психолог и напипвам слабото място на отсрещния, за да сложа пръст в раната и да я разчопля после идва ред на мехлема и превръзка.Защото съм циник и презирам десетте Божи заповеди и се смея в лицето на това нещастно старче страдащо от деменция и радващо се на творението си, което не е нищо друго освен едно голямо лайно.
Маргарита: Тези думи по Коледа!
Владимир: Този алцхаймеров задник изпрати за ужас на поколенията Христос на кръста обсипан от плюнки, бит с бичове и тояги, удавен от злоба и глупост. Този старец, дръзна на да покаже на поколенията какво би станало с всеки който се възпротиви на реда в днешният свят. Всеки такъв човек, трябва да умре – да бъде обесен, да гори на клада, да сложи глава на дръвника и после да възкръсне не буквално, а в паметта на поколенията в следващи векове. Същите тези поколения от своя страна със същият бяс и напълно съзнателно и на лекомислещите унищожават. И така до края на света.
Маргарита: Това ли пишеш в таблоида?
Владимир: Не разбира се!
Маргарита: Какво мислиш за мен?
Владимир: Във всеки случай не те виждам като морална християнка.
Маргарита: Били сипал още сто и седнал до мен?
Владимир: Кръвта ми вече кипи?
Маргарита: Имаш ли семейство?
Владимир: Нямам,а ти?
Маргарита: Живея сама.Откъде ми намери телефона?
Владимир: В редакцията.От колегите в рекламният отдел.
Маргарита: За какво пишеш?
Владимир: За всичко и за себе си.
Маргарита: Всичко е във всичко.
Владимир: Парс про туто. Имаш ли нещо против да ти видя лицето?
Маргарита: Още не.
Владимир: Тогава краката ти!
Маргарита: Иска ли ти се?
Владимир: И още как!
Маргарита: Това е обувката, тя пада, това са пръсти в елегантен чорап, повдигам черната рокля, за да видиш коляното ми, после бедрото, после жартиера, розов подчертаващ белотата на кожата, да повдигна ли още? Готов ли си?
Владимир: И още как?
Маргарита: Ти си нежен вапмир, не хапи така моля те.
Владимир: Давай, давай вий като кучка!
Маргарита: Давай!
Владимир сваля маската на Маргарита и се одръпва озадачен.
Владимир: Но ......!
Маргарита: Какво?
Владимир: Но, ти какъв грим .....
Лицето на Маргарита е восъчно бяло и очите и са покрити с много тежък виолетов грим.
Маргарита: Какво, не съм прокажена!
Владимир: Но моля те какво е това ?
Маргарита: Истинското ми лице
Владимир: Но коя си ти?
Маргарита: Искаш ли да знаеш?
Владимир: Все пак ... това ли е Маргарита.
Маргарита: Не е!
Владимир: Коя си ти?
Маргарита: Ти ме покани тази вечер! Нали така.....
Владимир: Така е, но.
Маргарита: Аз съм Смъртта!
Владимир: Моля! Ти се напи.
Смъртта: Не ти ли харесвам?
Владимир: Но...
Смъртта: Няма но! Ти ме чакаш отдавна, нали ме желаеш, желаеш ли ме?
Владимир: Стига шеги. Очевидно тази вечер нищо няма да излезе. Ти си луда, ходила ли си скоро на психиатър, знаеш ли колко е часа?
Смъртта: Да!
Владимир: Какво значи това?
Смъртта: Време е!
Владимир: Извинявай, но вече нищо не може да стане, да ти повикам такси или да хапнем по хапка пуйка за изпроводяк.
Смъртта: Време е да ме приемеш!
Владимир: Коя си ти?
Смъртта: Смъртта!
Владимир: Щом ще си играеме игрички давай нататък, смърт моя!
Смъртта: Не съм само твоя, аз съм смъртта въобще!
Владимир си сваля маската: И аз не съм Мефистофел.
Смъртта: Ти не изглеждаш уплашен, по скоро си озадачен…Още страхувай се!
Владимир: От това може да излезе сюжет!
Смъртта: Тогава да започваме! В този съдбовен миг, когато булото на заблудите и илюзиите се повдига и пред смаяният поглед на човека се разкриват прегрешенията и пороците му, нима не се разкаиваш за безпътството в живота си поради слабост или пък обратното, още по-лошо, разбирането на човек над нормите.
Владимир: Да разкайвам се!
Смъртта: Моли се за прошка от небето и мисли, само мисли че със своето покаяние и съзерцние към отвъдното в тези последни мигове, ще получиш обител във вечността.
Владимир: Ти май не ме разбра?
Смъртта: Защо?
Владимир: Разкайвам се и толкова, знаеш ли колко пъти съм го правил!
Смъртта: Имам престава.
Владимир: Да но не разбираш така правят всички!
Смъртта: Какво обяснение...! Другите не ме интересуват, тук съм като твоята смърт.
Владимир: Създаден съм от природата с определени възможности и силни страсти, дошъл съм на този свят единствено да им се отдам и да ги задоволявам, защото това е необходимо за мен, на природата ми и на природата въобще. Понякога и се съпротивлявах, за което се разкайвам, откъснах цветове и можех да събирам плодове, разкайвам се!
Смъртта: Колко заблуди! Покварена е природата.
Владимир (прекъсва я): Какво разбираш под покварена природа и какво под нейн създател.
Смъртта: Ти си свободен човек и Бог ти е дал право на свободен избор, но как се възползваш от всичко това!
Владимир: Бог значи е направил всичко с краката на горе за изкушение, съблазън и непрекъснато изпитва своето създание, нима като го е създавал не е предвиждал последиците.
Смъртта: Избора е на човека.
Владимир: Той Бог би трябвало като е всемогъщ да знае какво прави и какво ще последва, а и после ако природата сама е създала всичко това е което ти предписвш на твоя Бог.
Смъртта: Нещастно създание, не знаеш какво говориш!
Владимир: Кой от двама ни е по сляп, този които умишлено си затваря очите или този които се опитва да прогледне.
Смъртта: Значи невярваш!
Владимир: Вярвам в собствените си чувства и правила. Но е невъзможно да вярваш в нещо което неразбираш!
Смъртта: Клетник.
Владимир: Съмнявам се дали ти самата вярваш в Бог или само му служи сляпо, но не си в състояние да ми обясниш каквото и да е...
Смъртта: Според теб всичко е необходимо
Владимир: Всичко е във всичко, разбира се!
Смъртта: Тогава значи съществува и някакъв порядък?
Владимир: Кой ти казва друго.
Смъртта: Кой би могъл да подреди нещата освен всесилната и всемогъща Божия ръка.
Владимир: Но този ред не струва.
Смъртта: Ти май имаш отношение и към политиката?
Владимир: Ченгета, крадци и проститутки!
Смъртта: Твоят бунт, е срещу реда на Земята а не толкова срещу Бог.
Владимир: Най-после ме разбра.
Смъртта: Но този ред е определен от хората.
Владимир: От хора, който използват Бог да задържат простолюдието в подчинение и използват този ред за да трупат блага и тези хора са най-отявлените антихристи.
Смъртта: А ти?
Владимир: Вървя по пътя си но не съм достатъчно влюбен в хората, за да сложа трънен венец.
Смъртта: Ти си егоист, време е !
Владимир: Ще си ходиш ли вече?
Смъртта: Време е да те прибера при мен, помогни ми, не бих желала да се мъчиш много преди това.
Владимир: Ама ти сериозно ли?
Смъртта: Да съвсем сериозно!
Владимир: Точно сега?
Смъртта: Нямам време повече, ти си обречен. С твоите писания ти сееш раздор и съмнения. Ето ти това бръснарско ножче. В крайна на сметка не изглежда толкова страшно, в крайна сметка така можем да завършим,това което бяхме започна ли?
Владимир: Извинявай, но ти не си мнго грозна, сега ще ти прочета нещо което трябва да те възбуди до крайност;
Слава на Бог, че е създал половите органи на жената за най-голямото удоволствие на мъжа и половите органи на мъжа за най-голямата наслада на жената.
И докато органът на мъжа не проникне в половите органи на жената Бог не й дарява никакво усещане за удовоствие или задоволеност; същото е и при мъжа – докато половите му органи не проникнат в тези на жената, не знаят нито отдих, нито покой.
Ето защо половият акт е взаимност. Двамата се боричкат, преплитат, получава се нещо като бурна схватка. И благодарение на това, че долните части на двата корема се докосват, скоро настъпва насладата. Мъжът сякаш работи с чук, а жената го подкрепя със сладостарастни движения; и най-накрая идва изпразването.
Целуването на устните, бузите, шията, както и смученето на устните са дарове, които Бог е преопределил да предизвикват ерекция в благодатния момент.
Бог е този, който е разкрасил жената с гръд, дарил я е с двойна брадичка и е придал на бузите й искрящ цвят. Дарил й е също очи, които вдъхват любов и клепачи, които блестят като острието на сабя. Дал й е закръглен корем с прекрасен пъп и великолепни задни части. И всички тези чудеса са оградени от бедрата. И точно между бедрата Бог е разположил арената на схватката, когато е надарен с пищна плът, наподобява лъскава глава.
Наречена е вулва. О, колко мъже са погинали пред прага й? И колко герои има сред тях!
И това място Бог е снабдил с уста, език и устни; тя наподобява отпечатък от копито на газела в пустинен пясък.
И всичко това Бог е закрепил възрху две великолепни колони, които са доказателство за неговото могъщество и мъдрост; украсяват ги колене, прасци, глезени и пети, обкичени със скъпоценни гривни.
Тогаво Всевишният потопил жентата в морето на великолепието, сладострастието и насладата, и покрил със скъпи одежди колани и предизвикателни усмивки.
И нека възхвалим й възвеличим този, който е създал жената с нейните прелести и апетитна плът; дарил я е с коси, красиво лице, гръд, която се полюшва, и любовни жестове, които събуждат желания.
По време на тези думи Смъртта хрипа въздиша и се гърчи.
Владимир: Ти не си Смъртта, ти си просто пешка!
Смъртта: Я стига толкова!
Смъртта: Престани
Смъртта: Ела просто смъртни! Не нямам право, лошо ми е, главата ми бучи.
Смъртта: Ако не престанеш ще умра. Нещастнико ти си готов да спиш със Смъртта, за да оцелееш.
Владимир: А как ще умреш след като си Смъртта? Ще извикам съседката на етажа, тя е по-грозна от тебе, извинявай но си говорим истината вече, тя употребява валериан, ще ти донесе малко, за да се успокоиш.
Съртта(очевидно се съвзела вече): Никъде няма да ходиш, това е заповед!
Владимир: Какво?
Смъртта: Ти си лъжец! Лъжец! Сега е мой ред, сега ще ти разкража твоят живот такъв какъвто ти неискаш да го видиш.
Говори бавно, разчленено, внушава му, сугистира го.
Смъртта: Ти си с много тежко семейство, много т-е-ж-к-о!Ти не си сам въпреки че много го желаеш! Ти си егоист и затова си наказан да нямаш покои в домът си, ти си женен. Не о-б-и-ч-а-ш жена си!
Владимир(Едва проронва):ТЯ е .........
Смъртта(властно): Глуповата, с годините огризенията ти от това, което може да се иска от и да ти даде един държавен служител, много средно ниво, това бие с-а-м-о-ч-у-в-с-т-в-и-е-т-о ти , нямате вече никакви допирни точки, живеете сами един с друг, това е болка и наказание, ти си виновен синът ти да избяга далече от домът ти, чак в Америка.
Владимир:(едва едва)Търсих контакт, исках , но..
Смъртта(вика): Но не си го чувал от две години, той не се обажда! Дъщеря ти умря казаха нещастен случай!
Владимир: Не, не (едва)....
Смъртта: Страхуваш се човешко е, свръхдоза от неопитност беше много умна, но и много любопитна, искаше да опита от всичко, но беше токова млада, само на седемнайсет.
Владимир: Не не...
Смъртта: Страхуваше се страхувш се и сега, ти не можа да намериш подход към един шибан пубертет, така казваше.
Владимир (умолително): Не!
Смъртта: Какъв смисъл има още да живееш, да досаждаш на няколко жени ти още някоя друга глупост, твърдиш че има път които трябва да бъде извървян, ти извървя своя път, но не остави следа в пясъка, ето ти ножчето! Смисъл няма! Единствено се моли на всеопрощението.
Владимир взима ножчето като омагьосан.
Смъртта: Сега влизаш в банята и прерязваш вената малко над китката.
Владимир прави неуверени стъпки.
Смъртта: Няма да усетиш нищо! Смърт за избраници! Натам, натам!(Крещи) Не тази врата. Не! Не!
Владимир очевидно отваря вратата, която не трябва.
Владимир: А!
Главата зад вратата: А!
Владимир:(Видимо изтрезнява) Кой сте вие, какво става тук?
Смъртта(нервно жестикулира, маха с ръце):
Човекът зад вратата: Аз съм ...С нея аз съм така да се каже резервният вариант.
Владимир: Какво става, кои сте вие ? Полиция! Полиция!
Човекът: Аз съм полицията
Смъртта: Казах ти да не се появяваш бях си почти свършила работата.
Човекът: По плана на разработка той трябваше отдавна да лежи в локва кръв.
Смъртта: Идиот!
Владимир: Какво става тук! Полиция!
Човекът: Тихо, влизай в банята.
Владимир: Глупак, изрод, какво си мислиш?
Човекът вади пистолета и застрелва Владимир.
Човекът: Беше при самозащита, нападна ме с думи.
Смъртта: От другият отдел няма да бъдат доволни а Шефът...
Човекът: Ще го препишем на малките челца и дебелите вратове.
Смъртта: Утре вестниците ще гръмнат, телевизия, радио, доста хора го познаваха!
Човекът: За по голяма достоверност ще взривим и входната врата. Лейтенант скрийте следите и отпечатъците.(Вади от куфарчето си пакетче със жици). Всяко чудо за три дни, ще го забравят него, както всичко друго до следващият случай от подобен характер...
Лейтенант: В досието му пише, че лесно се подадва на внушение, лабилна психика и много страхове, прекалено се отвращава от живота, който живее насила въпреки всичко. Направихме го по правилата, ето касетката това е запис на целият разговор, противообществен тип, който развращава народа.
Човекът: Вече не.
Лейтенанта: Можех ме да го уплашим и този път, но той е като матрьошките, винаги се изправя на крака и още по-силно словоблудства.
Човекът: Вече не.
Лейтенант: Време е да изчезваме.
Човекът: Така ли ще го оставиме?
Лейтенант: Миреше на изгоряло.
Човекът: Пуйката.........
Излизат цялата сцена се обягря в червено и се чува силен взрив, после настъпва дълга тищина и след това телефона звъни дълго и продължително, включва се секретаря с гласа на Владимир:
”Тука е телефон 8264096 не съм в къщи пътувам за някакъв друг ад или край това ще стане ясно по-късно, това е шега след нея оставете съобщението”
Женски глас: „Владо нямаш престава какъв купон е в центъра, фиеста, феерия, след два часа аз ще стана европейка не, че не съм европейка вече, идваме си.”
Глас на млад мъж: „Татко топли пуйката умирам от глад”
Глас на младо момиче: „Татко нямаш прества колко е внушително всичко огромен оркестър и хор изпълняват „Одата на радостта” от 9-тата Симфония на Бетовен, свърших дребните, цъкни се до деноношния за една “Милка” със стафиди” след това остана пиукането на факса. После и той автоматично се изключи.

КРАЙ


Декември 2006