НИЩОТО

Едноактна пиеса за актьор , телевизор и глас

Малко пространство. Огромен телевизор. Малка маса. Счупено разхвърлено легло. Вик взема дистанционното и пуска някаква програма. Новини. Течат новини. Безумни новини. Вик слуша като се намества колкото може удобно в леглото. Тече време. Вик реагира и не реагира. След малко време звънва будилник. Вик сменя програмата с друга и попада на Мюзик Айдъл. Вик става и слага вечерята на масата. Яде. Лакомо... Отново взема дистанционното управление и сменя канала. Попада на Злобиян Вучков, сега лудия Кучков. На екрана се изписва телефон за зрители. Вик посяга към слушалката и набира. „Чуваме ли се с вас? Имаме нов слушател!” Вик смутолевя „Искам да кажа нещо, такова, нещо, не няма какво” и затваря телефона. Пак сменя канала и се уригва. Намества се на леглото. Други новини, друга телевизия. Новини. Също толкова безумни. Сменя канала. Попада на филма „Телевизионната мрежа” в епизода с водещия в кабинета на Ню-йоркския бос на дълга маса в огромен кабинет осветен мистично с десетки едва светещи лампи. Вик гледа неразбиращо няколко секунди и пръдва „Ще се посера” – притеснява се, Вик сваля панталона си и излиза от сцената. Чува се казанчето. Вик обува панталона си. Телефонът звъни. Вик вдига. „Кой е, ало, не ви чувам, кой, иначе съм добре, вечерях се, чакам да стане десет. Вик затваря. „Не го разбирам това!” мънка Вик и отново сменя канала. Телефонът пак звъни. Вик вдига. „Кой е, кой е, не чувам, аз съм добре, днес ще се къпя събота е”. Вик отново ляга на леглото. Отваря пакет пуканки и бутилка бира. Яде лакомо и пие от бутилката. Най-после от гърлото му излиза мощем вик: „Живея си като американец. Среден американец. Мамка му!. Нищо няма тази вечер. И оня журналиста , оня как се казваше , по някоя от програмите, оня, по оная телевизия и него го няма. Няма нищо. Да се къпя. Да си подготвя чисто бельо. Обаче може да не настина. Какво ще бъде утре времето? Най-интересна по телевизията ми е прогнозата за времето, Май и мина времето на прогнозата за времето”.

„Утре ще измия чиниите, сега ме мързи, а и ако ги измия сега може да изразходвам много вода от бойлера”.
Сменя програмата и гаси телевизора.
„Нищо, нищо няма” Пoне да не се хаби”
Започва да се съблича като старателно сгъва опърпаните дрехи върху стол до вратичката на банята”
„Един живот живеем!’ „Това ми било живот! Като по млад пеех по душа! Сега ми идва да псувам. Себе си, София, държавата, Светът. Няма да ми стигнат псувни. Обаче обичам да съм жив, Време е за лекарствата. От това половинка, от онова четвъртинка, от другото две таблетки.
Живота трябва да се живее, а за да се живее, трябва да се подържа живота.
То един живот, да го псуваш и да го живееш!

ГЛАС: Тъй, тъй!

Вик(ослушва се и се оглежда): Не чувам! Телефонът или телевизора?
ГЛАС: Тъй, тъй!

Вик: А, телевизора е загасен, значи телефонът съм го оставил отворен, сигурно е така….
Вик взема слушалката и я върти пред лицето си.

ВИК: Не се чува нищо…. Аз съм добре, вечерял съм и ще се къпя след малко, чакам да стане десет…

ГЛАС: Тъй! Тъй! Тъй!

Вик отваря врата и се оглежда. Навън няма никой.
Вик: ВЪН НЯМА НИКОЙ! НЯМА ЖИВА ДУША!

ГЛАС: Тъй, тъй! Вън няма никой!

ВИК: Мамка му и живот! Казват, че не се чувам, пък аз чувам…

ГЛАС: Ти си мекере!

ВИК: Не те разбирам! Ти коя си, от пазара ли се знаем? Мамка му, какво става!

ГЛАС: Много псуваш. А преди това едва, едва, едва ни вопъл, ни стон, ходене на пръсти…

ВИК: Кой си ти, бе?

ГЛАС: Божествен глас, гласът на Бога.

ВИК: Сигурно е телевизорът се е повредил…. Мамка му, пак пари за поправка!

ГЛАС: Не, не, не е телевизорът. Навремето не се смееше, гък да каже, ослушваше се, трепереше от страх, беше се заринал в простотията си и мълчеше като пън, въпреки че Тошо, Цола, Пеко, и Тако например бяха по-прости и от теб… А сега псуваш на поразия!

ВИК: Не те разбирам, не те разбирам…

ГЛАС: Ти си предател и ще ти обясня тази вечер защо!

ВИК: Кой си ти?

ГЛАС: Гласът на държавата!

ВИК: Хи-хи-хи-ха…. Че тя държавата ту я има, ту я няма! Мамка му каква държава!

ГЛАС: Не се смей! Ти си предател. Нещастнико, спомняш ли си какво правеше преди тридесет години?

ВИК: не си спомням, забравил съм…

ГЛАС: Пишеше безразборно, пишеше каквото ти дойде. Срещу съседите, срещу брат си , срещу зетовете си, може да си писал и за жена си… Доноси! Сега ти си предател! Сега ти се опитваш пак да предадеш себе си, да се обърнеш… Ти изневери на себе си.

ВИК: Срещу жената не съм писал, не съм изневерявал.

ГЛАС: Спомняш ли си кога написа първия си донос и защо?

ВИК: Нищо не знам. Не си спомням.

ГЛАС: Срещу началника си, за да останеш в София като обикновен работник, защото бяхме обвинили баща ти за кулак, а той си беше просто вироглав. Прост селянин.

ВИК сяда на земята полугол, подпира гръб на стената.

ВИК: Ти кой си? Сигурно някога съм ти разказвал, защото правех вили на големци, с пистолети в джобовете, с власт… Кой е там?

ГЛАС: Проблясъци… Да продължавам ли, как получаваше това-онова, пишеше, като достолепен роб, слуга и мижитурка.

ВИК: Ти си някой голям комунист!

ГЛАС: И това ще ти обясня. Ти се пребойдиса, сега мразиш комунистите, защото ив целия си съзнателен живот, си им близал краката и задниците. А сега псуваш! Псуваш, защото на шест месеца ти увеличаваме пенсията с десет процента. Защо само с десет. Защо долния и горния вземат повече. И псуваш. Дойде краят…

ДОЙДЕ КРАЯТ!

Отказваш се с пенсията си например в полза на Майчин дом и изпиваш всичките си налични хапчета наведнъж. Да повтарям ли!

Ти си предател!
ТИ СИ ПРЕДАТЕЛ!

ВИК: А-ма, аз…

ГЛАС: Ако не го направиш доброволно след пет минути тук ще влязат две здрави момчета и ще ти видят сметката. Могат и да те разфасоват, доста болезнено е ….

ВИК: Кой си?

ГЛАС: Работя в прес службата на Държавна сигурност.

ВИК: А-ма, тя,….вече….

ГЛАС: Тя е вечна. Ти и другите като теб сте пионки в ръцете ни. Политиката! ПОЛИТИКАТА! Японията! Америката! Германията! Брюксел казаха…. Пускаме въдички, вие кълвете, нали сте еректорат. Първо синовете ни и дъщерите ни пременени в синьо, после песнахме царя, после, няма после, вече е все едно.
Ама си и предател, бе! Един път не си гласувал за нас съзнателно, въпреки че дефакто винаги си гласувал за нас!

ВИК: Как така дефакто?

ГЛАС: Ти си предател! ТИ СИ ПРЕДАТЕЛ! Мижеф доносник, от който даже роднините не се интересуват.

ИЗПИЙ СИ ХАПЧЕТАТА!
ИЗПИЙ СИ ХАПЧЕТАТА!

ВИК: Не, животът ми…

ГЛАС: Предател! Изпий си хапчетата!

На вратата се звъни и се тропа.
Момчетата се на вратата. След секунди търпението им ще се изчерпи и ще влязат…

Вик се гърчи. Вик пълзи. На вратата се тропа.

ГЛАС: ИСКАХТЕ ДЕМОКРАЦИЯ, ЕТО ВИ ДЕМОКРАЦИЯ! ПАРИ! ПАРИ! ОГРОМНИ ПАРИ! ВСИЧКИ Е ПОЗВОЛЕНО В ИМЕТО НА ПАРИТЕ!
А сега умри…

Телевизорът се включва, Гласът вика – „Хайде, хайде” на вратата се думка. Вик сваля колана на панталона си. Прави примка около врата си. Залита. Качва се едва, едва на масата и се обесва на лампата.
ЗАТЪМНЕНИЕ

Когато сцената отново светва, на полилея виси чучуло.

Телевизорът: „А сега минути за криминална хроника в късните новини. Тази вечер, около десет часа е намерен обесен в мансардата си на улица „Осъм”, осемдесет и една годишният пенсионер В.А. Няма видими след от насилие. В момента следствените служби довършват огледа. По този повод от правителствената пресслужба заявиха, че зачестилите самоубийства на пенсионери, нямат нищо общо с влошените условия на живот и не са резултат на кризата, а са вероятно страх на хората от третата възраст от идването на власт на „ГЕРБ”, чийто неформален лидер ги нарече неотдавна лош човешки материал.
В отговор Софийският кмет заяви, че това са коментари на болни хора, и че сяма таво още не са приписвали за да го спрат.

ИЗЛИЗА АКТЬОРЪТ, ЗАГАСЯ ТЕЛЕВИЗОРА И СЕ ПОКЛАНЯ.

15.04.2009 година
София