Големите пропуски на Иван Хаджийски за отличителните черти на българина - безнадежна тъпота, непочтеност и безгранична простотия.

The big missconducts of Ivan Hadjiiski regarding the most common characteristics of the Bulgarian - hopeless stupidity, dishonesty and limitless illiteracy.

Мили колеги, трудно ми е да ви нарека колеги, защото сте много известни и много богати, но за съжаление, първо си оправете Холивуд, а после се занимавайте с Тръмп. Правите халтура след халтура, безумие след безумие. Kризата на идеите , която е завладяла цял свят, идва от нежеланието ви, да се поставят истинските проблеми, по драстичен начин, спомнете си, това което правеха вашите бащи 70-те и 80-те години. Вашата мисия е не да се занимавате с политика, а да правите филм срещу политиката.

Dear Colleagues, thou it is hard to call you my colleagues, because you are too famous and too rich. First, you should get your Hollywood together, and then start correcting Trump. You are doing a trash after a trash, non-sense after a non-sense. There is a crisis of ideas, that has emerged around the world but it is coming mainly from your reluctance, to face the real problems, with a drastic measures. Remember your fathers and their doings in the 70s and 80s.Your mission is to do films against the politic, not the politic itself.

Единадесет часа през нощта е. С Ели правим тройна доза реване, защото сина ми след час е рожденик. Докато тя бие с миксера петнадесет яйца аз бълвам история след история. Една от тях я разсмя до сълзи и затова ще ви я разкажа.
През 1983 година есента прекарвам месец и половина вече в психодиспансера в Бургас като наказателна мярка за два текста, който написах пролетта същата година: "Играта с магьосник" и "Убийствено ретро". Играем си игра, половината лекари са мои приятели или на баща ми и затова гледат да направят престоя ми по-поносим, въпреки че и те са под контрол.  Една сутрин към десет часа главната сестра и една лъчезарна млада лекарка дойдоха при мен и ми казаха:  "Пооправи се малко, дошъл е професор мисля, че казаха Панов от Пловдив и той събира лекарската колегия, за да му представим твоя случай". Направих каквото можах за външния си вид. Отвориха врата на залата и ми показаха един свободен стол по средата. Зад мен стояха лекарите, а в дъното на залата на бюро професорът, който ако не беше бялата престилка можех да сбъркам с квартален милиционер. Беше забол поглед в някакви книжа, ту сваляше, ту слагаше очилата си и драскаше с химикалката си нещо. И така в пълно мълчание десетина минути. С оня стар номер на психиатрите, за да разбере какъв вятър вее в главата ми в момента. Аз си гледах нагличко и не можех да си отговоря какъв чин има този човек. Най-после впери поглед в мен, свали си очилата и попита:
- Николай, нали?
Кимнах.
- Искали сте да се занимавате с изкуство във ВИТИЗ? Защо и от какви позиции?
 Бях шокиран. Погледнах в ляво и дясно, после погледнах човека зад бюрото и казах високо с широка усмивка първото, което ми дойде на устата:
- Естествено от марксически.
Сега пък аз го шокирах май, а и няколко от младите лекари започнаха да се хилят на глас.
Човекът зад бюрото си сложи очилата. Драсна няколко пъти по някакъв лист и това, което можа да каже беше:
- Продължавайте лечението, можете да включите и по-силни медикаменти.