Отче, не знам как си се чувствал ти преди триста години, но днес аз се срамувам, че съм българин. Защото всеки гражданин, а не поданик на държава и система, която мачка всеки с различно мислене, е обречен на вегетиране. От години съм в черния списък, което значи тотална изолация и бавно умиране  между четири стени и компютъра. За всичко, което съм написал нито хубаво, нито лишо, неглижира се и се обвива в мълчание, а това наистина бавно и мъчително убива.