Това шими  Панчо е обичайната еврейска шашарма. С какво е по-добър от Филип Кутев.

   Виждах смисълът в Сизиф. Сега нямам сили да вдигна и шепа пясък.

     Невежеството е сила. 1984 година.

 Какво се случва няма значение, защото почти винаги е дежа вю. А това което има значение е как, разликата е в препинателните знаци.

 Елементарният човек гледа и чете за да разбере какво ще стане по нататък. Посветеният зрител и читател се радва когато нищо особено не се случва.

     Не виждам защо.