Пак ще повторя като преди 10 години, на всички закъснели епигони на Кенет Лоуч, които с маркови кецове нагазват в тинята и калта на живота и копират нещетата едно към едно, че при Лоуч филмовата реалност виси 2 метра над земята и над бита и така се постига търсеното обобщение присъщо на тази естетика,