Тези няколко изречения пиша най-вече за Катето, Слав и Филип.
Днес си мислех за "Дуел" на Спилбърг. Страхотна метафора на света, в който ни е съдено да живеем и силна и неумолима проява на агностицизма на младия Спилбърг. Едва ли сте го гледали, а и да сте го гледали едва ли ще си го спомняте, защото главата ви е пълна с измильотините от последните години, правени за пари, линия, която Спилбърг в по-късен период сам трасира.
Пустинята на американския запад и прашна пуста магистрала, на която тир преследва кола и я притиска към пропастта час и половина екранно време. На финала след катастрофата се оказва, че тирът е без шофьор.
На 25 години, когато явно започнаха проблемите ми със системата, аз също говорих за тир без шофьор, служех си с метафори и трябваше да отдавам всичко на неведоми и непознаваеми сили, въпреки, че ясно си давах сметка за истината. Самото споменаване на телепатии и четени мисли водеше до това, че веднага те вкарваха зад металната врата и стая с метални решетки на прозарците. А там идиоти психиатри, слуги на държавна сигурност ти повтаряха по 3 пъти на ден " Проявявай критичност към състоянието си и се лекувай, за да излезеш по- бързо". И така 6 месеца си луд, после не си, до следващото ми избухване и нова наказателна операция. Така до 1989 година. Тогава реших открито да обвиня системата и публикувах във "Век 21" статията "Обвинявам Ви, господа", която я има и в блога. Исках ясно да назова името на шофьора и да си върна за всичката мръсотия до тогава. Бях се записал в някаква партия, която като всички тогава беше пълна с ченгета, кариеристи, лумпени, артисти, бояджии. Всичко това в премислени пропорции, тази каша бе създадена от кукловодите. И след месец -два си тръгнах. Тогава Сашо Йорданов ми каза "Записваш се в партия и те преценяват ставаш ли или не ставаш". Което значеше склонен ли си на компромиси или не. Аз исках само да си връщам, това беше моя отговор. И отново започнаха проблемите ми с новите- стари познайници. Благодарение на най-близките ми роднини, които ме предадоха и предпочетоха да се впишат и потопят в пяната. Бях обречен на изолация. Просто казаха - това е положението, приеми го. Никога няма да им го простя. Научих се да живея сам като тигъра в пустинята. Преди 20 години в 2- 3 книги довърших задочния си диалог със системата, за да продължа битката в блога си, защото играта с маьосника ми е съдено да бъде до края на дните ми.
Моят дуел продължава.
Днес си мислех за "Дуел" на Спилбърг. Страхотна метафора на света, в който ни е съдено да живеем и силна и неумолима проява на агностицизма на младия Спилбърг. Едва ли сте го гледали, а и да сте го гледали едва ли ще си го спомняте, защото главата ви е пълна с измильотините от последните години, правени за пари, линия, която Спилбърг в по-късен период сам трасира.
Пустинята на американския запад и прашна пуста магистрала, на която тир преследва кола и я притиска към пропастта час и половина екранно време. На финала след катастрофата се оказва, че тирът е без шофьор.
На 25 години, когато явно започнаха проблемите ми със системата, аз също говорих за тир без шофьор, служех си с метафори и трябваше да отдавам всичко на неведоми и непознаваеми сили, въпреки, че ясно си давах сметка за истината. Самото споменаване на телепатии и четени мисли водеше до това, че веднага те вкарваха зад металната врата и стая с метални решетки на прозарците. А там идиоти психиатри, слуги на държавна сигурност ти повтаряха по 3 пъти на ден " Проявявай критичност към състоянието си и се лекувай, за да излезеш по- бързо". И така 6 месеца си луд, после не си, до следващото ми избухване и нова наказателна операция. Така до 1989 година. Тогава реших открито да обвиня системата и публикувах във "Век 21" статията "Обвинявам Ви, господа", която я има и в блога. Исках ясно да назова името на шофьора и да си върна за всичката мръсотия до тогава. Бях се записал в някаква партия, която като всички тогава беше пълна с ченгета, кариеристи, лумпени, артисти, бояджии. Всичко това в премислени пропорции, тази каша бе създадена от кукловодите. И след месец -два си тръгнах. Тогава Сашо Йорданов ми каза "Записваш се в партия и те преценяват ставаш ли или не ставаш". Което значеше склонен ли си на компромиси или не. Аз исках само да си връщам, това беше моя отговор. И отново започнаха проблемите ми с новите- стари познайници. Благодарение на най-близките ми роднини, които ме предадоха и предпочетоха да се впишат и потопят в пяната. Бях обречен на изолация. Просто казаха - това е положението, приеми го. Никога няма да им го простя. Научих се да живея сам като тигъра в пустинята. Преди 20 години в 2- 3 книги довърших задочния си диалог със системата, за да продължа битката в блога си, защото играта с маьосника ми е съдено да бъде до края на дните ми.
Моят дуел продължава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар