вторник, 22 ноември 2016 г.



На всички закъснели епигони на Кен Лоуч, обсебили журита и комисии не само в България, но и половината фестивали в Европа, ще кажа само, че анализът в неговите филми остава на ниво констатация на социалното неравенство и е половинчат, недостатъчен, бих казъл жалък в сравнение с отношението към действителността във филмите на Тони Ричърдсън и Линсли Андерсън. Ще Ви обясня защо - проблемът не е само на ниво бит и елементарното мислене за оцеляване, а поставяне пръст в раната и анализ на корените на злото - системата, както я наричам в писанията си. Така както се представят отношенията в "Безбог" (перверзията индивид към индивид) или пък фактът, че една изгубена лична карта е в състояние да доведе до абсурд и да ти пречи да живееш нормално (съшито с бели конци "Христо"), не могат да бъдат истинските причини. Проблемът е, че героят е просто индивид, а не личност. В цялата история на драматургията от древна Гърция до днешните образци, конфликтът не е човек - обкръжение, а личност - система. В добрите години на американското кино аутсайдерите са личности, забили нокти в посинялото тяло на системата. Мисленето и бунтът са екзистенция и смисъл на съществуването. Пиша тези думи, защото изпратих моите двама единствени ученици на последния филм на Вайда ( "Остатъчни образи"). Нямах никаква представа за този филм, но това беше Вайда. След прожекцията синът ми звънна и с разтреперен глас ми каза само  - потресен съм.  И  тихо добави, ти не трябва да го гледаш. Разбира се, че ще го гледам. Още в "Киномимкрия" бях казъл - "Мит е моя бит, бит е моя мит". Усилията на системата да премаже истинската личност понякога са безсилни пред виталността на духа. В писанията си и като критик в няколкото книги и в последно време и в блога си крещя, че вечния проблем на света е личност - система. И тези образи съвсем не са остатъчни и не бива само да ги търсим в минало време. А на тези млади автори, които в момента са на гребена на вълната и следват модната конфекция простичко ще кажа, че правят еднодневки. В 11:30 часа синът ми отново се обади и каза - Витерберг мрази обществото, но няма интелектуалната мощ на Вайда, в този негов филм. Интелектуалната мощ във времена на бездуховност и нищетата на ценностите е предсмъртния гърч на големите в едно отиващо си поколение. Иначе делникът изисква маска на лицето и в устата, пурата на Гручо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар