вторник, 16 февруари 2016 г.

16.02.2016

Това което мога да ви кажа днес е, че се опитаха да превърнат живота на семейството ми в латино-американска сапунка.
От 1973 година съм наясно, че най-близкия човек до мен е изкуствена патица, поставено лице. Слабост ли е твоето име?

Знам още, че сюжетът няма особено значение. Зависи само как и какво.
Половината сюжети на Шекспир са сапунки.
Изолиран и отвратен, затворен между страните на апартамента, с три кутии цигари на ден, непреставам да мисля, че двете ми деца знаят и могат да прочетат живота ми, много по - добре от колкото аз съм го направил в "Киномимикрия".
Един ден в семейните досиета , те ще намерят цялата мерзост на обкръжението и системата.
И ще четат не какво, а как и въпреки.
И пак те, ще решат дали си струва да направя живот като на кино.
Шегувам се, нали.



What I can say today is that they've tried to turn my life and that of my family into soap-opera.
Since 1973 it is clear to me, that the most closest person is a artificial duck, planted person.
Is your name a weakness.

I know, that the plot does not have such impact. It depends only how and what.
Half of Shakespeare's plots are soaps.
Isolated and discussed between my apartment walls with three packs of cigarettes per day, I do not stop thinking , that my two children know and will read about my life, better than I haves staged it in "Cinemamimicry".
One day in the family files, they will find and read for all the System and surrounding repulsion.
They will read not what, a how and against.
And again they, will decide is it worth it to make a life as a cinema.
I joke, right.

Няма коментари:

Публикуване на коментар