Бях безкрайно уморен и се отпуснах в люлеещият се стол, и се заслушах в 45 Прощална симфония на Хайнд. Началото винаги ме е влудявало, шеметни каденции в низходящ ред, всяка се изсипва стихия  върху слушателя. После всичко утихва  и започва тривиалният Хайдн, така и началото на тривиалният живот. Започваш шеметно , после се спускаш надолу стремглаво, като стихия заливаш, докато лошо скроените закони на живота и смъртта, укротят бесовете. И се питам - защо светът от ден на ден, става все по тривиален.
Това съвсем не са моите прощални думи , спомням си Селинджър  и неговият разказ "С любов и омерзение на Асме". Аз съм изпълнен с грижа и омерзение към Света.
И един ден като се прощавам с тази действителност, едва ли ще намеря сили да ѝ простя.

Аз си имам две съседки, две кокетки. Чернокосата е Гинка, а пък русата Калинка. Стар градски фолклор. Само че русата се казва Теменужка. И двете са били много добри приятелки дълги години, но се оказва че познават руски олигарх от грузински произход. Преди пет години този който дърпа конците беше на среднощна аудиенция в американското посолство. Като че ли е време да отиде пак. Лошо скроена далавера, от тъпанари за тъпанари.

Безпросветното мнозинство управлява света. Какво по-хубаво за властващите които систематично се стремяха към това. Преди време попитах накъде водят стадото слепите пастири. Сега мога да кажа, че кукловодите и техните марионетки постигнаха целите си съвсем съзнателно и с отворени очи. Пак преди време питах накъде върви света. Този въпрос и сега остава.