Пишете концентрат. Забравете безкрайните словоизлиянкя  , самоцелни лишени от смисъл. Забравете литературният талаш от времето, когато  писането се оценяваше на килограм. Това отличава писателят от графомана и самозванеца, така всяка дума, буква, знак ще имат смисил. 

 Доброто писане изисква аристократизъм и огън. Висок дух и горене до изпепеляване. Така емоцията на писането донякъде досига до читателя. Студеният ум и еродицията създават пластове, дълбочини, отпратки, провокират мисленето. Така и най-обикновеният разказ виси два метра над земята. Светът на идеите е малък, а светът на възможните сюжети е още по-малък. Затова най-важно е как. Изкуството е бунт, битка със себе си, битка с вечната мутираща система, подтискаща всеки жест сипващ уиски в гнойните й рани, битка със сивата, посретствена придворна литература. Такова писане няма никакъв шанс да бъде оценено, но само в такова писане аз виждам смисъл.

 Когато си уверен и щастлив не го проявявай, за да не разваляш настроението на другите.