Телефонен разговор

Реших да споделя минута и половина телефонен разговор с един продуцент не за друго, а защото той е симптоматичен за състоянието на бранша и отношенията ми с него. Започнах с напомнянето, че в онези години всичко различно от ортодоксалната идеология се определяше като дребнотемие и му се лепваше етикета "малката правда". Съжалявам за русизма, но това беше положението. Сега дребнотемието е на мода и хиперболизирането на незначителното води до перверзия. Свят и държава, в които липсват и не се ценят елементарни духовни ценности и кризата на идеите е стигнала апогея си и няма накъде повече, родното кино заразено от заливащата масова култура по света чопли на ниво вестникарска клюка и не надскача злободневието. А къде останаха вглеждането отзад напред и отпред назад в тези кошмарни почти 30 години преход? Във Вашите пари не миришат бях написал "Няма нищо по-хубаво от половината истина".

След 45 години открих бар подобен на "разширените вени" лайт мотив в Играта с магьосник. Изпих бутилка и осъзнах, че този свят не ме заслужава или,че аз не заслужавам да живея в този свят. Не се заблуждавайте господа, алкохолът не помага. Но е хубаво на 70 да се напиваш в "разширени вени", като 25 годишен хлапак с проблеми със системата още тогава.

Безкрайна ми е носталгията по винтидж културата и епохата, защото тогава се формирах като личност и свободният дух, и идеите са досега с мен. Съжалявам че 90-те години света пропусна да се събуди. Едва ли ще доживея нов бум на истинска обществена и интелектуална мощ.