След 45 години открих бар подобен на "разширените вени" лайт мотив в Играта с магьосник. Изпих бутилка и осъзнах, че този свят не ме заслужава или,че аз не заслужавам да живея в този свят. Не се заблуждавайте господа, алкохолът не помага. Но е хубаво на 70 да се напиваш в "разширени вени", като 25 годишен хлапак с проблеми със системата още тогава.

Безкрайна ми е носталгията по винтидж културата и епохата, защото тогава се формирах като личност и свободният дух, и идеите са досега с мен. Съжалявам че 90-те години света пропусна да се събуди. Едва ли ще доживея нов бум на истинска обществена и интелектуална мощ.

Бях безкрайно уморен и се отпуснах в люлеещият се стол, и се заслушах в 45 Прощална симфония на Хайнд. Началото винаги ме е влудявало, шеметни каденции в низходящ ред, всяка се изсипва стихия  върху слушателя. После всичко утихва  и започва тривиалният Хайдн, така и началото на тривиалният живот. Започваш шеметно , после се спускаш надолу стремглаво, като стихия заливаш, докато лошо скроените закони на живота и смъртта, укротят бесовете. И се питам - защо светът от ден на ден, става все по тривиален.
Това съвсем не са моите прощални думи , спомням си Селинджър  и неговият разказ "С любов и омерзение на Асме". Аз съм изпълнен с грижа и омерзение към Света.
И един ден като се прощавам с тази действителност, едва ли ще намеря сили да ѝ простя.