Минаха 15 години откакто се появиха 4 мои книги. Знам какво съм написал и много разбирачи разбраха посланията - идеи и форма. За съжаление това са текстове за игра, за театър и за кино и от там започва проблемът. Ще цитирам по памет "Вашите пари не миришат": Закъснял си, подранил си, не ти е дошло времето. Това е защото ме занимава основно тема табу: Маниполациите на системата, ще бъда по-директен, не случайно един от текстовете в "Киномимикрия" се казва "Живот под наблюдение". 
Така познатата баналност на ежедневието благодарение на начина на водене на разказа получава неподозирана значимост: Дамоклева, избавителна или клинично-психологическа - според конкретния казус, в какъвто бива превърнат от отделната житейска сага. А тя почти винаги се пресича с моята гледна точка и за това вероятно имат основания да ме упрекват в "нарцисизъм", "психазъм" или "мазохизъм", макар че много рядко жертвам обективизма заради субективизъм и прибягвам до метода на косвеното самосъзерцание, защото се смятам за "типичен случай". Скромност или неискренност. Може би и двете. Подзаглавието на текста "Дългото събуждане в една мъртва държава" е  "For me to you". Бунтар или размирник? В живота и в литературата. Защото произведението трябва да съдържа, не да разказва. Кинообразованието ми  даде възможност да възпитам начин на писане наподобаващ филм.  Така написан неутрално един отрязък от действителността придобива друг смисъл в преструктурирането на разказа подобно на това което става на монтажната маса. Винаги съм казвал, че пиша и пия концентрат. Скучните описания на класическата литература са неприсъщи на моя темперамент. Бързописът който изпреварва мисълта и изключителните моментни асоциации повреме на работа със случки, отделни реплики, реминистенции, отпратки, създават един постмодерен стил и определена творческа методика. Нещо като критически хиперреалист - заради социалната обусловеност на разказа, с ясно изразена авторова позиция, но не чрез целостта на отношенията - обществени и частни, а чрез детайлите които я съставят, уедрени в максимална степен, неколкократно надраснали контекста. Така подканен читателят разглобява текстовете фрагмент по фрагмент, изречение по изречение, словосъчетание по словосъчетание, за да бъде убеден в силния смислов заряд и във възможностите на богатата асоциативност, в тази привидно документална проза.