Доброто писане изисква аристократизъм и огън. Висок дух и горене до изпепеляване. Така емоцията на писането донякъде досига до читателя. Студеният ум и еродицията създават пластове, дълбочини, отпратки, провокират мисленето. Така и най-обикновеният разказ виси два метра над земята. Светът на идеите е малък, а светът на възможните сюжети е още по-малък. Затова най-важно е как. Изкуството е бунт, битка със себе си, битка с вечната мутираща система, подтискаща всеки жест сипващ уиски в гнойните й рани, битка със сивата, посретствена придворна литература. Такова писане няма никакъв шанс да бъде оценено, но само в такова писане аз виждам смисъл.