ПОЛОЖЕНИЕТО

Литературният успех се ражда на книжния пазар, снабдяван с изделията на едно неизброимо множество производители. На пазара книжарите превърщат духовните произведения в предмет на гешефтарски спекулации. Тук книгата е стока , която се подчинява на закона на търсенето и предлагането. Който иска да се наложи в тази конкуренция, трябва да познава нейните условия и момента конюктура. Всяко време има своите корифеи, които играят на тази борса с високи залози и печелят. Те умеят да предизвикват интерес към своята личност и да го използват с грижлива пресметливост  за кариерата си, докато получават междунатодно признание и придобият всички титли, които е в състояние да им даде тяхното време. Престижът им се изгражда по законите на психологията на масите. Той не се дъжи на силата намисълта, способна да преобръне света, или на потресаващ съдба;той е мълва, която живееи расте, подхранвана от хорските приказки. Понеже светът винаги е признателен да получи нов материал за раговори, за умелия не е трудно да привелече момент внимането към себе си. Този момент трябва да се използва, да се повтаря колкото може по-често и да се подсили ефектът му. Ведънж разбрал тези пазарни правила, писателят, който се ползва с успех, предварително нагажда към тях своето произведение. Той пише книгите си с намерението да стане богат. Те са мрежите и клопките, които той поставя на публиката, за да спечели куп пари и "влияние",или пък да удовлетворти по някъкъв друг начин своята суетност. Тайно той трепери, че може да бъде забравен, и използва всички средства името му да не слезе от дискусиите. Обмислена тактика на  личното представяне , непресъхваща продуктивност и интресна смесица от елегантност и привидна дълбочина - това е най-сигурната реклама за величията на деня.Книгите , които се ползват с успех , трябва да създават впечатлението на сензационна новост, въпреки това в тях да се съдържа добре познатото, защото тълпата скучае и ѝ липсва фантазия. Техните автори трябва внимателно да дозират и периодично да вдигат шум около себеси, без да действат натрапчиво, с други думи,те трябва по всяко време да са готови да се появят или изчезнат. 

ИЗХОДЪТ

Творбата привлича онзи, който се е посветил на нея, към точка , където тя е поставена на изпитание от невъзможното. Този опит е типично нощем, той е свързан с нощта.

В нощта всичко вече е изчезнало. Това е първата нощ. Тук се приближават отсътвието , мълчнието, покоят , нощта. Тук нощта заличава картинатана Александър, там един човек спи, но не знае за това, а друг умира и среща истинското умиране. Там словото свършва и осъществява себе си в мълчаливата дълбочина, която го подсигурява подобно на собственият му смисъл. 

Но когато всичко е изчезнало в нощта,  "изчезналото всичко" се появява. Това е другата нощ.  Нощта е поява на "изчезналото всичко". Тя е предусетена , когато съновиденията  изместват съня,когато мъртъвците потъват в непрогледната нощ, когато непрогледната нощ изниква в изчезналите. Виденията, призраците и сънищата загтват за тази празна нощ. Това е нощта на Юнг., където мракът не изглежда толкова дълбок, нито смъртта толкова всемогъща. В нощта се появява идващата нощ и странността се дължи не само на нещо видимо и скрито, което би се проявило по волята на мрака: тогава невидимото е оново, което не можем да престванем да виждаме, непресттанното , станало видимо. "Призракът" е тук, за да измъкне, да успокои нощния призрак. Онези , които мислят, че вижда призраци, са същите , които не искат да видят нощта, които я изпълват с ужаса на малките образ, настанявайки се в нея и я разсейват, взирайки се там, спирайки люшкането на вечно повтарящото се начало. Това е празнина , то не съществува, ному се придава нещо като живот, затвярят го по възможност в едно име, в една история,  в едно подобие  и за него се казва това което Рилке казва за Дуино: "Това е Реймондина и Поликсена".

Първата нощ е гостоприемна. Новалис ѝ отправя химни. За нея може да се каже:в нощта , като че ли тяима вътрешност. Човек влиза в нощтаи си почива в нея чрез съня и чрез смъртта. 

Но другата нощ не приема, не се отваря. Внея човек винаги е навън. Тя не се и затваря, нее голямит Замък, близък, но недостъпен, където не може да се проникне, защото пазят вратата му. Нощта е недостъпна, защото достъпът до нея е достъп навън, оставане извън нея и загубване завинаги възможстта за излизане от нея. 

Тази нощ не е никога чистата нощ. По своята същност тя е нечиста. Тя не е онзи красив диамант на празнотата, който Маларме сърцева отвъд небето като поетически небосвод. Тя не е истинската нощ, тя е нощ без истина, която обаче не лъже, не е притворна, не е заблуда, в която разумът се губ, не е измама, но човек немкоже да се освободи от нейните  заблуждаващи примки. В нощта човек намира смъртта, стига до забравата . Но другата нощ е смъртта , която не се намира, забравата , която се забравя и която е неуморен спомен. 

Това е Изхода.