Смъртта е като настръхнало, свирепо, гладно улично куче. Затова не трябва да изпитваш страх от евентуалната среща с нея. А това значи да си подготвен всеки момент от живота си и да живееш с мисълта, че рано или късно някоя сутрин ще изпиташ неистова болка и всичко ще свърши. Но живеенето с мисълта за смъртта има огромно предимство. Това дава смисъл на живота и прави отредените дни по-ценни. Няма го плеенето на дребно и се занимаваш единствено със същността на нещата, живееш аскетично и захранваш духа си. От 50 годиии пуша по 3 кутии цигари на ден и пия литър силно кафе. Написал съм пет книги и няколко стотин страници в блога си. Там има описани десетина варианта на моето погребение и единствено незнам кой ще избере смъртта от тях.