Писах демагогия, пак демагогия, още демагогия. Добавям: гнило, по-гнило, най-гнило. Съжелявам и се срамувам, че съм още тук.

Ювигий, прочетете "Старчето и стрелата". Змам, че тежките текстове не са по вкуса Ви, но някой от шайката хрантутеници, самозванци, псевдоинтелектуалци около властта все ще се намери да Ви я смели. Вашият предшественик и кумир не хареса тази пиеса. Следващата ми молба е да прелистите "Троянската война няма да се състой". Надявам се тогава да разберете колко е опасна демагогията, маниполацията на простолюдието и заиграването с масите. Искренно Ви желая успех.

Агресивна провинциална простотия, дебилна глупост, наглост, породена от комплекси за малоценност. Това  е държавата на нишите духом. Само че техния манталитет задушава, дразни и подтиска, зловонията им са навсякъде и все по-малко достига въздухът.

Смъртта е като настръхнало, свирепо, гладно улично куче. Затова не трябва да изпитваш страх от евентуалната среща с нея. А това значи да си подготвен всеки момент от живота си и да живееш с мисълта, че рано или късно някоя сутрин ще изпиташ неистова болка и всичко ще свърши. Но живеенето с мисълта за смъртта има огромно предимство. Това дава смисъл на живота и прави отредените дни по-ценни. Няма го плеенето на дребно и се занимаваш единствено със същността на нещата, живееш аскетично и захранваш духа си. От 50 годиии пуша по 3 кутии цигари на ден и пия литър силно кафе. Написал съм пет книги и няколко стотин страници в блога си. Там има описани десетина варианта на моето погребение и единствено незнам кой ще избере смъртта от тях.