Човек е склонен да забравя и след това да тръгне след поредната химера. Какво би бил този безмислен живот, ако нямаше надеждата, че утре ще бъде по-добре от вчера. Човек си поставя цел, която да осмисли дните му, колкото и малко да са те. Първата новела в "Киномимикрия" се казва "Живот под наблюдение" и в нея бях написал изречението и прозрението "от сценариста никога нищо не е зависело. Бях забравил. В последната година опитвах в няколко посоки половината от които не бяха свързани с киното. За киното е ясно - мълчание. За останалите неща ме сблъскваха  с пречки и неразбиране и простотия на обкръжението. Стена от памук, в която понякога удряш с юмруци. Бях забравил, че всичко което правя се знае и е на показ и без тяхното благоволение не мога да постигна нищо. Без вашето благоволение господа.