СЪЩНОСТТА
      Полусянката попитала сянката:
      - Защо си толкова непостоянна? Преди се движеше, а сега кой знае защо спря, преди седеше, а сега кой знае защо стана!
      - Може би постъпвам така в зависимост от нещо - отговорила сянката. А може би постъпвам така в зависимост от нещо което зависи от още нещо.  Дали завися от змийската люспа, от крилото на скакалец? Как да узная защо това е така? Как да узная защо това не е така?
       Играта с магьосник
   
      МАКИАВЕЛИ:(започва да шепти) В сгъстяващия се мрак зад прозореца се извършват крадливи дела, там гъмжи от мисли кървави дела, трябва да заспя сред непрогледна мъгла и да се събудя отново като след комарен сън. За да осъзная отново, че щастието не може да се постигне на всяка цена. Хиляди пъти се качвах и слизах по стълбата, тази спираловидна стълба - и винаги с надежда, че е за добро. Не, не надежда. Лъжа ви. Лъжа те, Барбара! Лъжа се. Слизах и се качвах по принуда.  Не искам да се събуждам. Искам вечен сън, духът ми жадува за спокойствие и хармония. Господи, аз не вярвах в теб, посветил се бях изключително на земните дела. Мога ли да се надявам, Господи, че след време няма да се събудя като куче. Господи, толкова ли сме грешни. Светът се движи от инстинкт за самоунищожение. Видях за тези отредени години толкова смърт - насилствена, болезнена, нетърпима, смирена смърт в името на миналото, видях горда смърт в името на бъдещето. Видях и естествена смърт, различна от тази на кладата, от смъртта, причинена в залите на инквизицията. Смъртта от глад в подземията на каторгата. Видях мъртви папи и князе, мъртви владетели! Това ли е моята смърт? И тогава видях махалото. Позлатената сфера отмерва неуморно времето, невъзмутимо, безкомпромисно, несмущавано от никого, точно първо в дясно, после точно толкова в ляво. Господи, аз прозрях твоята мъдрост, видях висшата хармония.
       Видях и чух часовника в тишината преди предсмъртния си вик!
       Точните науки ми бяха чужди, за числото ПИ знам само,че е три цяло и четиринадесет.Точните науки горяха на клада. Много ли бяха компромисите? А може би Регула фалси - методът на все по-малките грешки.
        Махалото....Може би има смисъл, Господи!
        Обвит с одеждите на тъмнината, очаквам смъртта....
        ПАПАТА: Светлината беше  най-много на педя от лицето му!
        КАРЛ V: Умря ли?

        Киномимикрия, Студен ум
     
        Има ли свобода? Може ли мислещият човек да има поне усещане за свобода? Моят отговор е не.
        Може ли да бъде свободен духът на човек съзнателно изолирал се и прекарващ по-голямата част от тези тягостни 24 часа със  7 годишния си ретривър. Аз нямам отговор.
       Ако сте любопитни и искате информация по този въпрос позвънете на Сартър.

Човек е склонен да забравя и след това да тръгне след поредната химера. Какво би бил този безмислен живот, ако нямаше надеждата, че утре ще бъде по-добре от вчера. Човек си поставя цел, която да осмисли дните му, колкото и малко да са те. Първата новела в "Киномимикрия" се казва "Живот под наблюдение" и в нея бях написал изречението и прозрението "от сценариста никога нищо не е зависело. Бях забравил. В последната година опитвах в няколко посоки половината от които не бяха свързани с киното. За киното е ясно - мълчание. За останалите неща ме сблъскваха  с пречки и неразбиране и простотия на обкръжението. Стена от памук, в която понякога удряш с юмруци. Бях забравил, че всичко което правя се знае и е на показ и без тяхното благоволение не мога да постигна нищо. Без вашето благоволение господа. 

След няколкото страници през май месец вече дни наред в бърлогата си на Огоста се чувствам като Джин Хекмън в "Разговорът" на Копола. Нищо няма да ви обяснявам и не искам да ви говоря. Да сте гледали и правили кино когато е трябвало и когато е можело, а не сега.