Рецензия за "Времето е наше" в стил преди век и половина

Две минути и 15 секунди чудесно документално кино.

Демагогия, демагогия. Пак демагогия. Още демагогия. Останалото е мълчание.

Demagogy, demagogy. And again demagogy. More demagogy. The rest is silence. 

     Страшна е смъртта когато е ненавременна и насилствена. По-страшна е смъртта на духа. Най-страшна е смъртта на гражданското общество. Смъртта на свободата на медиите, манипулиращи и обработващи масовото съзнание.
     Лицето което преди години нареках човек от народа, ученик на човека от народа, искаше да има поданици, а не граждани и го постигна. Заложиха на работническо селската интелегенция, която напълни офисите на големите градове и започна да налага навсякъде своя манталитет и начин на преживяване. Работа за 1500 лева, 700 лева за наем, 800 лева за бира и кюфтета вечер пред телевизора.
      Следобед един министър по една радиостанция убедително налагаше на обществото версията, че всичко случило се е дело на психично болен човек или сексуално извратен тип. По същото време по друга станция перхидролният плъх, демагог забравил за Орешарски подготвяше поредния си завой с тиради насочени за малоумни, колко е жестока понякога битовата престъпност и как въпреки него правителството не може да се справи с този проблем.
       Идиоти ли са или ни смятат за идиоти? Очевидно тези думи са насочени към една аудитория за която няма значение какво се говори, важно е телевизора да шуми докато ядат кюфтета и пият бира.
       Има нещо гнило в България и това нещо е много страшно. Поискаха да сменят чипа на българина и го смениха. Пошъл, гнил модел, в който арогантна и безкруполна политическа класа прави каквото си иска и се чувства недосегаема.     

Тези няколко изречения пиша най-вече за Катето, Слав и Филип.

Днес си мислех за "Дуел" на Спилбърг. Страхотна метафора на света, в който ни е съдено да живеем и силна и неумолима проява на агностицизма на младия Спилбърг. Едва ли сте го гледали, а и да сте го гледали едва ли ще си го спомняте, защото главата ви е пълна с измильотините от последните години, правени за пари, линия, която Спилбърг в по-късен период сам трасира.
Пустинята на американския запад и прашна пуста магистрала, на която тир преследва кола и я притиска към пропастта час и половина екранно време. На финала след катастрофата се оказва, че тирът е без шофьор.
На 25 години, когато явно започнаха проблемите ми със системата, аз също говорих за тир без шофьор, служех си с метафори и трябваше да отдавам всичко на неведоми и непознаваеми сили, въпреки, че ясно си давах сметка за истината. Самото споменаване на телепатии и четени мисли водеше до това, че веднага те вкарваха зад металната врата и стая с метални решетки на прозарците. А там идиоти психиатри, слуги на държавна сигурност ти повтаряха по 3 пъти на ден " Проявявай критичност към състоянието си и се лекувай, за да излезеш по- бързо". И така 6 месеца си луд, после не си, до следващото ми избухване и нова наказателна операция. Така до 1989 година. Тогава реших открито да обвиня системата и публикувах във "Век 21" статията "Обвинявам Ви, господа", която я има и в блога. Исках ясно да назова името на шофьора и да си върна за всичката мръсотия до тогава. Бях се записал в някаква партия, която като всички тогава беше пълна с ченгета, кариеристи, лумпени, артисти, бояджии. Всичко това в премислени пропорции, тази каша бе създадена от кукловодите. И след месец -два си тръгнах. Тогава Сашо Йорданов ми каза "Записваш се в партия и те преценяват ставаш ли или не ставаш". Което значеше склонен ли си на компромиси или не. Аз исках само да си връщам, това беше моя отговор. И отново започнаха проблемите ми с новите- стари познайници. Благодарение на най-близките ми роднини, които ме предадоха и предпочетоха да се впишат и потопят в пяната. Бях обречен на изолация. Просто казаха - това е положението, приеми го. Никога няма да им го простя. Научих се да живея сам като тигъра в пустинята. Преди 20 години в 2- 3 книги довърших задочния си диалог със системата, за да продължа битката в блога си, защото играта с маьосника ми е съдено да бъде до края на дните ми.
Моят дуел продължава.  

Изкуството е бунт. Изкуството е буря и настиск срещу властта. Изкуството е бунт срещу ортодоксално и казионно изкуство , което обслужва системата и властта. Изкуството е гражданска позиция и битка срещу ограничаващите обществени норми.

Това посвещавам на моите близки, които се занимават с изкуство, защото тези вечни максими са забравени последните 20 години.

Няма да отварям дума за дребнотемието , което владее булшинството от творците.

      СЪЩНОСТТА
      Полусянката попитала сянката:
      - Защо си толкова непостоянна? Преди се движеше, а сега кой знае защо спря, преди седеше, а сега кой знае защо стана!
      - Може би постъпвам така в зависимост от нещо - отговорила сянката. А може би постъпвам така в зависимост от нещо което зависи от още нещо.  Дали завися от змийската люспа, от крилото на скакалец? Как да узная защо това е така? Как да узная защо това не е така?
       Играта с магьосник
   
      МАКИАВЕЛИ:(започва да шепти) В сгъстяващия се мрак зад прозореца се извършват крадливи дела, там гъмжи от мисли кървави дела, трябва да заспя сред непрогледна мъгла и да се събудя отново като след комарен сън. За да осъзная отново, че щастието не може да се постигне на всяка цена. Хиляди пъти се качвах и слизах по стълбата, тази спираловидна стълба - и винаги с надежда, че е за добро. Не, не надежда. Лъжа ви. Лъжа те, Барбара! Лъжа се. Слизах и се качвах по принуда.  Не искам да се събуждам. Искам вечен сън, духът ми жадува за спокойствие и хармония. Господи, аз не вярвах в теб, посветил се бях изключително на земните дела. Мога ли да се надявам, Господи, че след време няма да се събудя като куче. Господи, толкова ли сме грешни. Светът се движи от инстинкт за самоунищожение. Видях за тези отредени години толкова смърт - насилствена, болезнена, нетърпима, смирена смърт в името на миналото, видях горда смърт в името на бъдещето. Видях и естествена смърт, различна от тази на кладата, от смъртта, причинена в залите на инквизицията. Смъртта от глад в подземията на каторгата. Видях мъртви папи и князе, мъртви владетели! Това ли е моята смърт? И тогава видях махалото. Позлатената сфера отмерва неуморно времето, невъзмутимо, безкомпромисно, несмущавано от никого, точно първо в дясно, после точно толкова в ляво. Господи, аз прозрях твоята мъдрост, видях висшата хармония.
       Видях и чух часовника в тишината преди предсмъртния си вик!
       Точните науки ми бяха чужди, за числото ПИ знам само,че е три цяло и четиринадесет.Точните науки горяха на клада. Много ли бяха компромисите? А може би Регула фалси - методът на все по-малките грешки.
        Махалото....Може би има смисъл, Господи!
        Обвит с одеждите на тъмнината, очаквам смъртта....
        ПАПАТА: Светлината беше  най-много на педя от лицето му!
        КАРЛ V: Умря ли?

        Киномимикрия, Студен ум
     
        Има ли свобода? Може ли мислещият човек да има поне усещане за свобода? Моят отговор е не.
        Може ли да бъде свободен духът на човек съзнателно изолирал се и прекарващ по-голямата част от тези тягостни 24 часа със  7 годишния си ретривър. Аз нямам отговор.
       Ако сте любопитни и искате информация по този въпрос позвънете на Сартър.

Човек е склонен да забравя и след това да тръгне след поредната химера. Какво би бил този безмислен живот, ако нямаше надеждата, че утре ще бъде по-добре от вчера. Човек си поставя цел, която да осмисли дните му, колкото и малко да са те. Първата новела в "Киномимикрия" се казва "Живот под наблюдение" и в нея бях написал изречението и прозрението "от сценариста никога нищо не е зависело. Бях забравил. В последната година опитвах в няколко посоки половината от които не бяха свързани с киното. За киното е ясно - мълчание. За останалите неща ме сблъскваха  с пречки и неразбиране и простотия на обкръжението. Стена от памук, в която понякога удряш с юмруци. Бях забравил, че всичко което правя се знае и е на показ и без тяхното благоволение не мога да постигна нищо. Без вашето благоволение господа. 

След няколкото страници през май месец вече дни наред в бърлогата си на Огоста се чувствам като Джин Хекмън в "Разговорът" на Копола. Нищо няма да ви обяснявам и не искам да ви говоря. Да сте гледали и правили кино когато е трябвало и когато е можело, а не сега.

Можете да унищожите всеки, можете да довършите и мен. Правете го със секира по български. Под кадифените ръкавици на палача си усещам в гърлото си селски, мъзолести ръце.

"Във време като днешното, свободата се изразява единствено, да мислиш това, което другите не мислят и да казваш това, което други не искат да чуят"

Почти същото е публикувал преди години, авторът на "Фермата", който е по - известен с прословутата фраза от тази книга - "Всички животни са равни, някои животни са по - равни". 

 Това за животните важи и в момента. 

                                         Невчесани мисли по повод 24 май
          Празнувате ли? Заливате със средна и под средното ниво продукция и знаете, че тези които ви хвалят и четкат, са почти също като вас. По-точно вие взаимно се четкате по всевъзможни медийни канали. Не знам защо го правите, пари ли ви носи това или просто е компенсаторен механизъм? Едва ли бихте издържали съдницата време.
Средно, средно мединети обслужват мединети.
Тъпанарите овчари по върховете искаха да имат стадо от тъпанари и го постигнаха. Вече е късно, жалко и смешно да се плаче с крокодилски сълзи. Само след матурите по български език ще се появи тук-там анкета или данни за това какво се чете и как се чете, а затова прозира всеобщата простотия.
Защото духът е цедката за утайката.Масово честване, масова култура, диктат на непосветената маса.
Само да не се стигне да напиша отново думите с които започнах Играта с магьосник: Свят за никой и тоталитарна държава.  

Телефонен разговор

Реших да споделя минута и половина телефонен разговор с един продуцент не за друго, а защото той е симптоматичен за състоянието на бранша и отношенията ми с него. Започнах с напомнянето, че в онези години всичко различно от ортодоксалната идеология се определяше като дребнотемие и му се лепваше етикета "малката правда". Съжалявам за русизма, но това беше положението. Сега дребнотемието е на мода и хиперболизирането на незначителното води до перверзия. Свят и държава, в които липсват и не се ценят елементарни духовни ценности и кризата на идеите е стигнала апогея си и няма накъде повече, родното кино заразено от заливащата масова култура по света чопли на ниво вестникарска клюка и не надскача злободневието. А къде останаха вглеждането отзад напред и отпред назад в тези кошмарни почти 30 години преход? Във Вашите пари не миришат бях написал "Няма нищо по-хубаво от половината истина".

След 45 години открих бар подобен на "разширените вени" лайт мотив в Играта с магьосник. Изпих бутилка и осъзнах, че този свят не ме заслужава или,че аз не заслужавам да живея в този свят. Не се заблуждавайте господа, алкохолът не помага. Но е хубаво на 70 да се напиваш в "разширени вени", като 25 годишен хлапак с проблеми със системата още тогава.

Безкрайна ми е носталгията по винтидж културата и епохата, защото тогава се формирах като личност и свободният дух, и идеите са досега с мен. Съжалявам че 90-те години света пропусна да се събуди. Едва ли ще доживея нов бум на истинска обществена и интелектуална мощ.

Бях безкрайно уморен и се отпуснах в люлеещият се стол, и се заслушах в 45 Прощална симфония на Хайнд. Началото винаги ме е влудявало, шеметни каденции в низходящ ред, всяка се изсипва стихия  върху слушателя. После всичко утихва  и започва тривиалният Хайдн, така и началото на тривиалният живот. Започваш шеметно , после се спускаш надолу стремглаво, като стихия заливаш, докато лошо скроените закони на живота и смъртта, укротят бесовете. И се питам - защо светът от ден на ден, става все по тривиален.
Това съвсем не са моите прощални думи , спомням си Селинджър  и неговият разказ "С любов и омерзение на Асме". Аз съм изпълнен с грижа и омерзение към Света.
И един ден като се прощавам с тази действителност, едва ли ще намеря сили да ѝ простя.

Аз си имам две съседки, две кокетки. Чернокосата е Гинка, а пък русата Калинка. Стар градски фолклор. Само че русата се казва Теменужка. И двете са били много добри приятелки дълги години, но се оказва че познават руски олигарх от грузински произход. Преди пет години този който дърпа конците беше на среднощна аудиенция в американското посолство. Като че ли е време да отиде пак. Лошо скроена далавера, от тъпанари за тъпанари.

Безпросветното мнозинство управлява света. Какво по-хубаво за властващите които систематично се стремяха към това. Преди време попитах накъде водят стадото слепите пастири. Сега мога да кажа, че кукловодите и техните марионетки постигнаха целите си съвсем съзнателно и с отворени очи. Пак преди време питах накъде върви света. Този въпрос и сега остава.

Не сте винови, че гледате и слушате глупости по телевизията. Успокойте се и не се дразнете, повредата не е във вашия телевизор.