Сещам се за един пасаж от Чехов. Място на действието - малка провинциална гара. Перонът е пълен с мужици, които обикалят на ляво, на дясно, в кръг и неистово крещят. Авторът се приближава до тях и ги пита: какво правите, мили хора? Отговърът е шумим, шумим!

 В началото на 90-те години Комарнитцки беше нарисувал Филип като магьосник и отдолу беше написано 17,3%. Това беше Филип - глупак и зависим. Пак искам да ви напомня за жьлтия плик на Стоян Ганев. Днес Киро има именден. Бих желал да изпие две-три чаши и да се замисли не е ли време да се откаже, преди да е подобрил постиженията на Филип.

 Вярата е нещо изключително лично.

 Истинската вяра няма нищо общо с църквата в днешно време.

      Решиха внуците ми задължително да учат вероизповедание. Този клир, който няма нищо общо с истинска вяра, тези синодални старци, които се интересуват единствено от благополучието си могат успешно да ги научат единствено как да станат доносници на службите.

      Сексифонът е буржоазен инструмент, забравете го. Учете се на акардьона. Простотия. Лошото е, че тя чука отново на вратата.

 Това шими  Панчо е обичайната еврейска шашарма. С какво е по-добър от Филип Кутев.

   Виждах смисълът в Сизиф. Сега нямам сили да вдигна и шепа пясък.

     Невежеството е сила. 1984 година.

 Какво се случва няма значение, защото почти винаги е дежа вю. А това което има значение е как, разликата е в препинателните знаци.

 Елементарният човек гледа и чете за да разбере какво ще стане по нататък. Посветеният зрител и читател се радва когато нищо особено не се случва.

     Не виждам защо.