През 60-те години бях кул, 70- те и 80-те бях груви, през 90-те бях глупак, който повярва на промените, сега съм мъдро, свирепо старче, което ненавижда човечеството и правилата и нормите на днешния свят.
четвъртък, 30 ноември 2023 г.
неделя, 19 ноември 2023 г.
сряда, 1 ноември 2023 г.
вторник, 31 октомври 2023 г.
събота, 28 октомври 2023 г.
неделя, 15 октомври 2023 г.
четвъртък, 5 октомври 2023 г.
понеделник, 25 септември 2023 г.
сряда, 20 септември 2023 г.
Още преди години загубих надежда да видя нещо направено по моите текстове. Там където има пръст и сол в раната е тема табу. Толерира се евтиното, развлекателното, което манипулирара и затъпява тълпата. Има шайка блюдолизци, превъзнасяни от медиите, които или не могат или не искат да пишат сериозна литература. Изкуство без позиция е на крачка от кича.
сряда, 30 август 2023 г.
Простотията е тотална и навсякъде. Простотията блика от екраните на така наречените национални телевизии, било като пошли сериали или безумни шоу програми. Клетият средностатистически българин гледа шоуто на Рачков или безумния кич като "Две капки вода", в които публични фигури си плюят на сурата за много пари, търсещи евтина популярност, отдавна отказали се да правят нещо което има смисъл, защото се съмнявам, че тези хора са забравили какво е истинска ценностна система, ако въобще са имали някога. Простотията кълца, коли и убива, защото простотията е неосъзнат комплекс, който избива в агресия. Простотията изпива една бутилка и сяда зад волана на двайсетгодишната си кола и гони 140 километра. Комплекси. Простотията кичи коли и автобуси с български знаменца и лозунги "Да живее България", а от радиото на колите се лее чалга. Комплекси. Колко е велика България се опитаха да ни покажат на Рожен с един пилон и огромно знаме. Комплекси. Половината от тези псевдопатриоти са татуирали косматите си гърди и крака с образите на български легенди. Комплекси. Шоуто на Рожен не беше достатъчно и продължи на Шипка в една истерична обстановка обидна за всички наши праотци оставили костите си на Орлово гнездо. Как е звучало тогава Свобода или Смърт и как звучи днес, България над всичко.
Бог да пази България.
Прочетете този текст тази вечер, защото съм сигурен, че цензурата ще го изтрие.
сряда, 16 август 2023 г.
сряда, 9 август 2023 г.
неделя, 6 август 2023 г.
сряда, 5 юли 2023 г.
неделя, 18 юни 2023 г.
Преустановявам да поддържам този блог, защото констатирам груба намеса и цензура. Сами може да се убедите доколко публикации нямате достъп, а това са най-ангажираните и проблемни текстове. Не мога да забърквам кремчета от разбити белтъци или да описвам безобидни летни натюрморти. Ако го правя няма да съм аз. Остават петте книги, който съм написал, прелистете ги. А тези книги са много по-различни от всичко останало, което сте чели и можете да прочетете. Още веднъж съжелявам, но това е решението ми.
събота, 17 юни 2023 г.
Безуспешно се опитват да редактират живота ми, но забелязвам, че по-успешно редактират и блога ми. Статията "Обвинявам Ви господа" във "Век21" качена в блога ми на 09.07.2012 г.е изтрита. На 10.12.2014г. си позволих да напиша e-mail до президенството по време на протестите, защото знаех, че това ще доведе до реставрация. Този e-mail съшо е изтрит. Не пипайте господа.
сряда, 17 май 2023 г.
понеделник, 24 април 2023 г.
вторник, 11 април 2023 г.
Който познава делата и облагите преди 10 ноември на тези 100 интелектуалци, и който помни как бяха внедрени в СДС след 1989 година, и политическото им хамелионство след това не може да им вярва и не трябва да им вярва. Познавам на половината и костния мозък. Кой е професор Аврам Ешкенази? Брат на Илко Ешкенази - вицепремиер с картонче в правителството на не по-малко скандалния Филип Димитров. Същият този Аврам тренираше Сендов на тенискорта, за да може да се задържи в БАН. Отворете интернет и вижте политическите митарства на Евгени Михайлов и Едвин. И това смешно човече Олег, който се гордееше с творението на баща си "Човек от народа". Не вярвайте на шарлатани.
вторник, 14 март 2023 г.
Преди време написах - Средновековие ще стигнат ли 50 години за нов Ренесанс. Бездуховността цари навсякъде - книги, театър, кино вместо да възпитават, обслужват ниските вкусове на тълпата, която си плаща, за да вшжда и слуша неща на нейното ниво. Малцината автори, за които изкуството не е халтура и според възможностите си се стремят да търсят проблеми, теми и сюжети, които са екстраординерни са обречени. За тях няма клади, те са заобиколени с мълчание и изолация. Тяхната клада е съмнението, смисъла на това което правят и вероятно невъзможността да бъдат някога разбрани.
четвъртък, 2 март 2023 г.
Едно малко и смешно актьорче, което преди години пееше по телевизията; Бате Бойко ти си мъж, днес е дясна ръка на директора на Народния театър. Мили хора опитват се да ви промиват мозъците разчитайки на къса памет. Ако не се съпротивлявате се получава ефекта от един приом на инквизицията; Върху главата ти капе вода на капки безкрайно време докато не припаднеш. Това прави цялата пропагадна машина впрегната да служш на така наречения бате Бойко.
събота, 18 февруари 2023 г.
петък, 10 февруари 2023 г.
Иванчо бе поканен на молебна закуска. Не мога да кажа какво е хапнал, но се досещам какво е трябвало да чуе. Петнадесет дена след това пристигна списъка "Магнитски". Последните думи на посланик Мустафа преди заминаването изразяваха меко казано учудване от бездействието на властите в България. Чакаме те господин Гешев.
понеделник, 6 февруари 2023 г.
понеделник, 23 януари 2023 г.
петък, 13 януари 2023 г.
сряда, 11 януари 2023 г.
Слушах "Войцек" на Берг. Това ме накара да прелистя пиесата на Бюхнер. И двете произведения са писани в годините около Първата световна война. Време на социално напрежение и политическа несигурност. Давам си сметка, че подминавам без особено внимание новините за убийства и престъпления, които присъстват почти на всеки кръгъл час в емисиите на радиото. Войцек е жив и днес. Преди да си е измил кръвта от ръцете може да го видим в унес в кварталната кръчма, да седне до нас в метрото, да го срещнем на нощния булевард. Днешното състояние на света е сходно с това преди сто години. И си мисля за себе си: дали самовглъбяването и утехата на красивото писане не е бягство от реалиите. Не е ли време да се върнем към естетиката на експресионизма без да се страхуваме да изобразяваме зловещото и грозното. Войцек убива Мари, сам затъва в блатото в желанието си да измие ръцете си от кръвта, но остава невръстното им дете, което бута дървеното си конче към мястото на случилото се, тича с другите деца нататъка, а всички пеят "Ринги-рае". Какво става с това дете понататък, каква ще бъде неговата съдба. Бюхнер и Берг също питат. Вероятно следващият Войцек.