Събраха се Волгин и Копейкин и произлезе зловоние.

                                                        МЪЛЧАНИЕТО

В началото бе словото. В края цари словоблудстване. Всеки афишира мнение, всеки е готов да крещи без значение дали е обикновен профан или полуграмотен. Всеки желае да е в центъра на сцената и на събитията...Само че на сцената, така и в живота има режисьор, животът сам е режисьор, с доста лош вкус, доста масов, доста пошличък.  Затова и авторът  на тези думи за себе си  е  избрал ролята да се хили нагло в огледалото на живота. И съвсем не се оплаква, преди векове, преди години, преди и сега, хората. с които си сверява часовника, са се хилили и се хилят нагло в лицето на живота. 

Кой е виновен, че ефирът и книжарниците са пълни с откровена пошлост, граничеща с неграмотност. Казват публиката това търси!  Само че това състояние на публиката, нейната меко казано олигофрения тежи на обществото, тежи на държавата.

Неграмотни учители възпитават неграмотни ученици, университетите бълват полуобразовани вишисти, театрите създават постановки на границата на сапунката, филмовата индустрия бяга като дявол от тамян от истинските социални и политически проблеми и създава средни филми, чиято цел е да се отчитат пред НФЦ похарчените пари.

Журналисти говорят за всичко друго, но не тогава когато трябва да сложат пръст в раната, след като са я посипали със сол.

Защо да се сърдим на критиката, колкото е останала, която венчеслави две три имена на академици и бъдещи академици, които от своя страна също венчеславят властта като верноподаници, и това правят без плам и жар, правят го като държавни чиновници.

Времена, минали времена.  TEMPI PASSATI.

Времената се променят. TEMPURA MUTANTUR.

Както преди това. UT SUPRA.

Защото манталитетът на българина не се променя, по-скоро кризата на духа се задълбочава.

Останалото е мълчание.

Сам вкъщи се питам: "Да убивам или не". Това е въпросът, който ме измъчва.