Dies irae.Танцът  на смъртта. Танцът със смъртта. Един вечен валс започнал в далечната 1973 в един септемврийски ден. Място на действието 47 аудитория на ВИТИЗ. Ако е валс трябва да е "Валсът на Равел". Така започна живот под наблюдение. Има един офис, в който знаят какво мисля, какво мисля да направя преди да съм го направил. Нечовешко усилие е да живееш  по този начин  и да се правиш, че всичко е нормално. Последните две-три години изолацията е тотална. Всеки контакт е обречен предварително на провал. Защото няма по-лесно от това - няма такъв писател, няма такъв човек. 

 В телевизионно интервю Иво Христов е определил обществото като инфантилно. Не съм го гледал защото не гледам телевизия, но настръхнах от реакцията на шайката популисти. Същите тези, които за последните 15 години, благодарение на контролираните медии превърнаха народа в бездуховно оскотяло стадо. Какво ще кажат същите тези хора за онези стихове на Гео Милев и Вапцаров, които поне в училище трябва да са чували. Ще завьрша с един виц от края на 90-те години: Попитали радио Ереван - Може ли да има гражданска война в Бьлгария, отговорът е Не, защото населението е предимно селско.   

Щастливи?

 Погледнете Тръмп, погледнете Джонсън и бъдете щастливи с Бойко.

 Преди десетина години написах в блога си: Има нещо гнило в Брюксел. Малко по-късно по повод развода на Борисов и Цветанов написах страничка и половина, в които се споменаваше и това:  Искат от нас да живеем в бананова република, а не в демокрация, защото е много удобно да купиш десетина политици  и после да си затваряш очите пред безобразията им.