След часове настъпва Разпети петък.

Този блог е черната тетрадка, изповед и обвинение. Оглушах за истеричните крясъци на глупостта, ослепях за сивата посредственост на роднини и познати. Сам съм, сам избрах самотата и сам отдавна съм се погребал. Надеждата ми е, че трима, четирима млади хора,. за които в последно време полагам огромни грижи да разберат същността на живота са ме разбрали или по вероятно ще го направят след години.

Аман от ченгета по културата...

Отдавна сме свикнали с хаoса и безумието в НФЦ и затова много хора години вече наблюдават отстрани целия този цирков спектакъл.  Но като че ли в последните месеци след направените промени в правилника кризата достигна апогея си. Отпадат дати на сесии, не могат да се сформират комисии. Причината за това е, че когато се тръгва да се прави нещо ново се обмислят и обиграват всички възможни последствия, но очевидно това не е било по силите на членовете на НСК. Това не е прецедент, недомислието е модел и стил на управлението в тази окаянa държава. Горките 80-90 колеги, които всяка сесия кандидатстват и се надяват. Бих ги посъветвал да залагат на Висшата лига и както казва в една реклама Стоичков "Винаги win".
Обадих се в НФЦ за да попитам има ли решение и усетих, че там са доста на ясно с неразбориите, но като че ли не зависи от тях. Нямах намерението да звъня в МК , защото едва ли бих чул "Ало, Банов съм", а и едва ли щяхме да се разберем -  от различни кръвни групи сме. Затова предпочитам да се обърна към Гилдията, за нулева търпимост, защото мъртвото българско кино e все по-мъртво.