CINEMA

събота, 17 ноември 2018 г.

Рецензия за "Времето е наше" в стил преди век и половина

Две минути и 15 секунди чудесно документално кино.
Публикувано от Николай Ламбринов в 1:40 Няма коментари:
Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в XСподеляне във FacebookСподеляне в Pinterest
По-нови публикации По-стари публикации Начална страница
Абонамент за: Публикации (Atom)

Архив на блога

  • ►  2024 (35)
    • ►  ноември (4)
    • ►  септември (3)
    • ►  август (4)
    • ►  юли (4)
    • ►  юни (2)
    • ►  май (5)
    • ►  април (2)
    • ►  март (4)
    • ►  февруари (1)
    • ►  януари (6)
  • ►  2023 (42)
    • ►  ноември (3)
    • ►  октомври (4)
    • ►  септември (3)
    • ►  август (4)
    • ►  юли (1)
    • ►  юни (5)
    • ►  май (2)
    • ►  април (3)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (7)
  • ►  2022 (35)
    • ►  декември (2)
    • ►  ноември (5)
    • ►  юли (4)
    • ►  юни (9)
    • ►  май (1)
    • ►  април (2)
    • ►  март (2)
    • ►  февруари (2)
    • ►  януари (8)
  • ►  2021 (46)
    • ►  декември (1)
    • ►  ноември (1)
    • ►  август (4)
    • ►  юли (4)
    • ►  юни (5)
    • ►  май (5)
    • ►  април (6)
    • ►  март (13)
    • ►  февруари (3)
    • ►  януари (4)
  • ►  2020 (39)
    • ►  ноември (2)
    • ►  октомври (4)
    • ►  септември (2)
    • ►  август (3)
    • ►  юли (6)
    • ►  май (5)
    • ►  април (4)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (6)
    • ►  януари (2)
  • ►  2019 (31)
    • ►  декември (5)
    • ►  ноември (1)
    • ►  октомври (1)
    • ►  септември (1)
    • ►  август (1)
    • ►  юли (4)
    • ►  юни (2)
    • ►  май (3)
    • ►  април (4)
    • ►  март (4)
    • ►  февруари (3)
    • ►  януари (2)
  • ▼  2018 (18)
    • ▼  ноември (1)
      • Рецензия за "Времето е наше" в стил преди век и по...
    • ►  октомври (2)
    • ►  септември (2)
    • ►  август (3)
    • ►  юли (1)
    • ►  юни (1)
    • ►  май (3)
    • ►  април (1)
    • ►  март (1)
    • ►  февруари (2)
    • ►  януари (1)
  • ►  2017 (28)
    • ►  декември (2)
    • ►  ноември (1)
    • ►  октомври (1)
    • ►  септември (3)
    • ►  юли (1)
    • ►  юни (8)
    • ►  май (1)
    • ►  април (1)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (2)
    • ►  януари (3)
  • ►  2016 (50)
    • ►  декември (6)
    • ►  ноември (4)
    • ►  октомври (1)
    • ►  септември (4)
    • ►  август (6)
    • ►  юли (6)
    • ►  юни (1)
    • ►  май (1)
    • ►  април (1)
    • ►  март (16)
    • ►  февруари (3)
    • ►  януари (1)
  • ►  2015 (3)
    • ►  март (2)
    • ►  февруари (1)
  • ►  2014 (8)
    • ►  декември (1)
    • ►  ноември (2)
    • ►  май (1)
    • ►  март (4)
  • ►  2013 (1)
    • ►  юли (1)
  • ►  2012 (3)
    • ►  март (3)
  • ►  2010 (11)
    • ►  май (11)

Всичко за мен

Моята снимка
Николай Ламбринов
Ники Ламбринов, роден на 11.04.1948 г. в Бургас и вече супер стар. Две висши образования - изчислителни машини в МЕИ и кинознание във ВИТИЗ. Две образования, които вече нямат значение.Труден живот и много удоволствия, благодарение на зодиака и чувството за хумор. Две прекрасни и умни деца. Какво повече? Останалото се казва на погребението...Тогава вероятно ще прошепнат: изключителен дразнител за държавата и обкръжението си. Вероятно много готин за тези, които обича. Първата му белетристична книга "Тъга за една сянка" излиза чак през 1989 г. в издателство "Хр. Г. Данов" През 1996 г. Михаил Неделчев и дружество "Гражданин" издават романа "Играта с магьосник", писан през 1983 г. и многократно отхвърлчн по цензурни причини. През 2005 г. издава "Киномимикрия или лицата на Янус" с подкрепата на издателство "Вулкан 4" , която книга му спечелва признанието на познавачите. През 2006 г. в същото издателство се появяват криминалният роман "Вашите пари не миришат" През 2007 г. пак в същото издателство се появява и последната му пета книга "Артисти".
Преглед на целия ми профил

Последователи
Тема „Обикновен“. Предоставено от Blogger.