Демагогия, демагогия. Пак демагогия. Още демагогия. Останалото е мълчание.

Demagogy, demagogy. And again demagogy. More demagogy. The rest is silence. 

     Страшна е смъртта когато е ненавременна и насилствена. По-страшна е смъртта на духа. Най-страшна е смъртта на гражданското общество. Смъртта на свободата на медиите, манипулиращи и обработващи масовото съзнание.
     Лицето което преди години нареках човек от народа, ученик на човека от народа, искаше да има поданици, а не граждани и го постигна. Заложиха на работническо селската интелегенция, която напълни офисите на големите градове и започна да налага навсякъде своя манталитет и начин на преживяване. Работа за 1500 лева, 700 лева за наем, 800 лева за бира и кюфтета вечер пред телевизора.
      Следобед един министър по една радиостанция убедително налагаше на обществото версията, че всичко случило се е дело на психично болен човек или сексуално извратен тип. По същото време по друга станция перхидролният плъх, демагог забравил за Орешарски подготвяше поредния си завой с тиради насочени за малоумни, колко е жестока понякога битовата престъпност и как въпреки него правителството не може да се справи с този проблем.
       Идиоти ли са или ни смятат за идиоти? Очевидно тези думи са насочени към една аудитория за която няма значение какво се говори, важно е телевизора да шуми докато ядат кюфтета и пият бира.
       Има нещо гнило в България и това нещо е много страшно. Поискаха да сменят чипа на българина и го смениха. Пошъл, гнил модел, в който арогантна и безкруполна политическа класа прави каквото си иска и се чувства недосегаема.