Бях безкрайно уморен и се отпуснах в люлеещият се стол, и се заслушах в 45 Прощална симфония на Хайнд. Началото винаги ме е влудявало, шеметни каденции в низходящ ред, всяка се изсипва стихия  върху слушателя. После всичко утихва  и започва тривиалният Хайдн, така и началото на тривиалният живот. Започваш шеметно , после се спускаш надолу стремглаво, като стихия заливаш, докато лошо скроените закони на живота и смъртта, укротят бесовете. И се питам - защо светът от ден на ден, става все по тривиален.
Това съвсем не са моите прощални думи , спомням си Селинджър  и неговият разказ "С любов и омерзение на Асме". Аз съм изпълнен с грижа и омерзение към Света.
И един ден като се прощавам с тази действителност, едва ли ще намеря сили да ѝ простя.