Питам Ви, знаете ли кои сте, откъде сте. Аз се питам 45 години, къде е, къде съм.

Първата литературна новела, която написах се казваше "Тъга за една сянка". Още мразите сянката ми, ненавиждате сянката ми.

Материалната нищета никога не е била фатална и пример за това са стотици случаи в историята на изкуството. Бедата е когато материалната нищета ражда духовна нищета. В кратката си история човечеството многократно е създавало кризи от които най-тежко е страдала духовността на интелектуалците и като ответна реакция са се създавали алтернативни форми, декаданс, които чак след време са били възприемани и разбирани. Духовността е императив за интелектуалеца защото животът е кратък, а изкуството вечно, а не обратното.

Винаги съм си мислил, че изкуството, литература или кино, трябва да анализира и да поставя диагноза, на човека и обществото. Затова ангажиментът, даже и политически е задължителен.

Човечеството в кратка си досегашна история е имало доста периоди на възход, които са раждали надеждите. Но както пяната на морските вълни след буря,облива брега и попива в пясъка, така и тези въжделения за по-добро бъдеще, бързо се отмивали.

"Газовата лампа, мъжди ли, мъжди"
"Мъдрецът Соломон Паси твърди,
че 2000 години човекът върви ли върви.
Той е равин и затова."

"Аз мисля,
че годините са 300,
от гилотината и Дантон,
и после 45, от червени, бели и сини,
от Планшон."
из "Време е за шоу", Киномимикрия

Животът, който ни е отсъден да живеем е на дребни еднодневки, заслепени, кражащи в безсмислен танц около болната жълта светлина на уличен фенер. Сходен е финалът на разказа "Къде е?Къде съм?" писан преди 40 години и никога не публикуван, но като че ли, доста мъдър.
Нещата в живота и историята се повтарят.

TEMPI PASSATI, TEMPORA MUTANTUR UT SUPRA.

Защото винаги в трудни времена за света, вечната система мачка и изисква роболепие, докато примката се отпусне отново след време. За много поколения и тази игра е фатална, и те са така наречените "изгубени поколения".

Ако искате да прочетете разказа "Къде е?Къде съм".

https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=2483080460370434663#editor/target=post;postID=1666923752560039684;onPublishedMenu=overviewstats;onClosedMenu=overviewstats;postNum=52;src=postname

Не ме обвинявайте, че ненавиждам тълпата. Повече от всичко мразя идеолозите , политиците
и пошлите медии, а най-вече тези които им задават дневния ред - виновни изключително , за изпростяването и оскотяването на народите. Питам се, къде остана духа и буквата на демокрацията. Кога я погребаха? В Рейкявик или после в Малта. След два дни е 4-ти Юли. Питам се; Какво стана с Американската мечта?. Накъде върви еталона за демокрация в последните години. Започвам да изпитвам носталгия по комунизма, когато водехме битка и имахме надежда,че този свят ще се промени за добро. Днес ние живеем в аморфен свят.

Don't judge me, that I despise the crowd. Most of all , I hate idelogs , politics and the mediocre media but most of all, those who lead the daily order. Those who are exceptionally guilty for the stupidification of the masses. I ask myself, where did the democratic spirit and word went. Where did they berried it? Reykjavik or in Malta? In two days will be 4th of July. I ask myself - where did the American Dream go? To where is leading us the democracy in recent years. I am starting to be nostalgic of the Communism. There we fought and we had hope, that this world can change into good. Today we live in anamorphic world.

Тъпи, мръсни , зли, облечени в анцузи.

Маса народ. Скот до скот. Потресаващо е. И всички пазаруват от ПроМаркет, с торбички с надпис "от любов към България".

Hords of People. Dullard after a dullard. Its disguisting. All of them shopping from ProMarket, with a bags signed "with love for Bulgaria".