Много усещане за безпреспективност , безпътица, безизходица и подтискане на духовността от външни на човека сили. Страданията на младия Вертер. От векове поколение след поколение се сменят и всяко начало е трудно, всяко поколение до скъсването на пъпната връв и еманципирането си е склонно да търси вината в първородния грях.
С появата на телевизията, Маршъл Маклуън, заключи че света е глобално село. Какво би казал за днешните времена и света на интернет. Светът стана много малък, но спасение няма никъде, защото, ако на някоя географска точка има повече духовност от средностатическата, то веднага ще проличи. Защото проява на опуси с високи художествени стойности се броят на пръстите на две ръце. Проблемът не е в цената на билета за кино и театър, проблемът е във властващият и насаждан пошъл вкус, агресивен и атакуващ съсзнанието на средностатистическия рецепиент, за който е едно и също, дали ще остане вкъщи, например с БТВ, или ще сложи очила да гледа 3D. Когато бях на годините на моята дъщеря и на моят син в София имаше няколко десетки кина и две студийни, и въпреки това се чакаше за опашки за билети за кино.
Да имаше Тоталитаризъм, имаше и Надежда, че това не може да продължава вечно. Надеждата идваше от онова кино, което рушеше митовете и догмите и слагаше сол в раните на Системата. Кино, което ни караше да мислим. Сега няма Тоталитаризъм, но няма и Надежда.
След падането на Желязната завеса, скрупулите на идеолозите тук и там, паднаха, нямаше вече идеологическа война, но беше неотложна задачата да впримчат поданиците си в паяжината на живота от евтини развлечения и наслади, защото живот ден за ден, сладък живот в безвремие, дава възможност на политическите и икономически елити, много по-лесно да постигат целите си. Поне в България знам, че благодарение на това безхаберие и целенасочена политика, от училищата излязоха няколко неграмотни поколения.
Деца ходите в Кан и Берлин, коментирате Оскарите, но давате ли си сметка , колко жалка продукция се лансира в последните години и как художествените критерии, отстъпват място на извънхудожествени сметки.
Спомням си как с Боби Манов, в чантите си през рамо, носехме по една-две статии за тук и там, и завита в плик циганска милина, защото стояхме от 2 следобяд до 12 вечерта в Дома на Киното.
Е, имаше какво там да гледаме.
Професоре, Приятелю, дай Надежда на тези, които вървят сега по този път.
Аз, отдавна нямам надежда.
Математиката ми даде логическо мислене, Киното ми беше учител по човекознание. С такава нагласа трудно бих се примирил със съвременния свят.
Кате, наистина има път, който трябва да бъде извървян. Понякога без посока, а може и без цел. Само заради самото пътуване. И някога след години, може да се случи, да се върнеш там откъде си тръгнал и в това няма нищо страшно.
Феноменът се среща при смахнати туристи, защото десния крак прави по-големи крачки от левия.
Вече на сериозно, прочети текста на Тончо Жечев за "Одисей".
Аз се въртях в кръг.
Ти би трябвало да се качваш по спиралата, защото и на теб, не са чужди съмненията, колебанията, търсенето на Смисъл, в нещо, в което въобще не трябва да се търси смисъл. Но след всяко такова състояние , трябва да превземаш следващата брънка. И забрави провинциалните комплекси на източните Балкани. Има изключителни интелектуаци сред българите, но техния глас се заглушава от жълто - кафявата медийна среда. А някой от тях, въобще не си правят труда да я надвикват.
С брат ти, знайте си цената.
След промените, навлязоха много самозванци в културата, но и след някоя и друга година, и литературната чалга ще се отлее. Не бъдете толкова критични към съвременното българско кино, то е на едно добро европейско ниво, филми с послание и ангажимент. И наистина хората биха гледали, ако имаха повече информация и възможности. Не бюджетът е определящ за това дали един филм ще стане добър или лош. Определящи са, мисленето и инвенциите на авторите. Лека - полека се качвате на покрива.
