На всички роднини и познати новоизлюпени професори един цитат от Чехов - 
он пишет об искусстве, а ничего не понимает об искусстве (Вуйчо Ваньо).
Който няма нищо общо с изкуството, не трябва да има нищо общо с изкуството (Лец).
 

До последния си дъх ще живея сам,  като тигърът в пустинята  (Годар, Мелвил).

Until my last breath I will live in solitary, like a tiger in the desert. (Goddard, Melville) 

Лайтмотивът в един спиричуъл е give me information, give me long distance. Какво повече на стари години. 

The leitmotiv of one spiritual is give me information, give me long distance. What else when you get old.

На всички, които ще ми се обадят на 6 декември, а и на останалите ще кажа само: не забравяйте какво бяхте, давате ли си сметка какво сте и евентуално какви искате да бъдете.

Анушка вече изсипа олиото. Кой е следващият от самозванците?

Кой сте вие господин Летовник, в киното? И май единствения начин да се прехранвате с кино е да се молите да попаднете и в следващата комисия, догодина.

На всички закъснели епигони на Кен Лоуч, обсебили журита и комисии не само в България, но и половината фестивали в Европа, ще кажа само, че анализът в неговите филми остава на ниво констатация на социалното неравенство и е половинчат, недостатъчен, бих казъл жалък в сравнение с отношението към действителността във филмите на Тони Ричърдсън и Линсли Андерсън. Ще Ви обясня защо - проблемът не е само на ниво бит и елементарното мислене за оцеляване, а поставяне пръст в раната и анализ на корените на злото - системата, както я наричам в писанията си. Така както се представят отношенията в "Безбог" (перверзията индивид към индивид) или пък фактът, че една изгубена лична карта е в състояние да доведе до абсурд и да ти пречи да живееш нормално (съшито с бели конци "Христо"), не могат да бъдат истинските причини. Проблемът е, че героят е просто индивид, а не личност. В цялата история на драматургията от древна Гърция до днешните образци, конфликтът не е човек - обкръжение, а личност - система. В добрите години на американското кино аутсайдерите са личности, забили нокти в посинялото тяло на системата. Мисленето и бунтът са екзистенция и смисъл на съществуването. Пиша тези думи, защото изпратих моите двама единствени ученици на последния филм на Вайда ( "Остатъчни образи"). Нямах никаква представа за този филм, но това беше Вайда. След прожекцията синът ми звънна и с разтреперен глас ми каза само  - потресен съм.  И  тихо добави, ти не трябва да го гледаш. Разбира се, че ще го гледам. Още в "Киномимкрия" бях казъл - "Мит е моя бит, бит е моя мит". Усилията на системата да премаже истинската личност понякога са безсилни пред виталността на духа. В писанията си и като критик в няколкото книги и в последно време и в блога си крещя, че вечния проблем на света е личност - система. И тези образи съвсем не са остатъчни и не бива само да ги търсим в минало време. А на тези млади автори, които в момента са на гребена на вълната и следват модната конфекция простичко ще кажа, че правят еднодневки. В 11:30 часа синът ми отново се обади и каза - Витерберг мрази обществото, но няма интелектуалната мощ на Вайда, в този негов филм. Интелектуалната мощ във времена на бездуховност и нищетата на ценностите е предсмъртния гърч на големите в едно отиващо си поколение. Иначе делникът изисква маска на лицето и в устата, пурата на Гручо.

Тълпата най-после се отказа от Варава.


The masses  finally gave up on Barabas.

На 9-ти ноември 2016 , всички телевизии по цял свят, трябва поне по един път , да покажат "Една нощ в операта" на братя Маркс.

On the 9th of November 2016, all TV channels around the world, should broadcast at least once , "A night at the Opera" by brother Marx.

Политическата класа и идеолозите й, в този грешен свят, плащат данък, много тежък данък за оскотяването и изпростяването, и радикализацията на народите по цял свят, след падането на Берлинската стена. Една политика, която беше проведена от изключително агресивна и просташка медийна среда. Пълна деградация на културните ценности в изкуството завоювани преди събитията през 90-те години, с последващото изолиране на интелигенцията през последните двадесет години и заглушаване на нейния глас. Една политика , която води до безпътица. Накъде отива света питам от една година. И днес мога да ви кажа, че отива към лошо.

Казаха ми следния виц:
Студент по медицина коментира: Няма по-точна наука от генетиката. Какъвто е бащата на нацията, каквато е майката на нацията, такава е и нацията.
Очевидно е, че когато положението стане абсолютно безнадеждно, не се вижда никаква преспектива за промяна и няма светъл лъч в тунела. Ситуация подобна на това при управлението на Тодор Живков, започва пиянството на един народ и вицове между две чаши евтино вино.
За съжаление нищо не се променя.
Остава отново да отворят Белене.

Блатото на Безсмислието

Срещата с наглото и безцеременно лице на посредствеността, винаги ме е вбесявало. Плод почти винаги, на дълбоко вкоренени комплекси и почти винаги плод на провинциализъм, безпардоността на самозванците е начин да бъдат забелязани на всяка цена. В чехов разказ, човек минава край шумна тълпа, на малка провинциална гара и пита: "Какво правите?", а те в хора отговарят "Шумим, шумим".
В една аморфна, обществена, медийна, нравствена и културна среда, посредствените се размножават като зловонни бактерии. Защото нито в политическата, нито в културната действителност нещата имат реалната си стойност. Този вреден шумов фон е с такива децибели, че заглушава всеки опит за повдигане на разумен и стойностен анализ.
Прочем този фон е много удобен за властта сега, защото самозванците изпълняват ролята на работническо-селската интелигенция от преди години. И генезисът е един и същ.
Непонасям услужливата медийна среда, в която полуграмотни персони, търсят само клюката и сензацията.
Колко още много неща непонасям.
Затова само епизодично изригвам в блога си.

Срещата с наглото и безцеременно лице на посредствеността, винаги ме е вбесявало. Плод почти винаги, на дълбоко вкоренени комплекси и почти винаги плод на провинциализъм, безпардоността на самозванците е начин да бъдат забелязани на всяка цена. В чехов разказ, човек минава край шумна тълпа, на малка провинциална гара и пита: "Какво правите?", а те в хора отговарят "Шумим, шумим".
В една аморфна, обществена, медийна, нравствена и културна среда, посредствените се размножават като зловонни бактерии. Защото нито в политическата, нито в културната действителност нещата имат реалната си стойност. Този вреден шумов фон е с такива децибели, че заглушава всеки опит за повдигане на разумен и стойностен анализ.
Прочем този фон е много удобен за властта сега, защото самозванците изпълняват ролята на работническо-селската интелигенция от преди години. И генезисът е един и същ.
Непонасям услужливата медийна среда, в която полуграмотни персони, търсят само клюката и сензацията.
Колко още много неща непонасям.
Затова само епизодично изригвам в блога си.

На Катето и Филип

Недейте се чудете, братя , ако светът ви мрази...

Първо Послание на Йоан, 3:13

Мото на "Играта с Магьосник"


Мили мой Деца, ако не ви разбират, вината не е във вас. Различни сте. Различавате се.

Всеки мъж

Всеки мъж, който разбира от жени знае, че са като мушмулите. Колкото по-гнили толкова по-сладки.

Every man that understands women, knows that they are like medlar. Rotten are sweeter. 

Оказва се, че филмовата мода е доминирана от социална, сексуална и всякаква друга перверзия. Кой определя дневния ред на журитата по фестивалите? Кой въобще определя дневния ред?

Накъде водят стадото слепите пастири.

Имаше Европейско първенство, имаше Олимпиада, нищо ново. Сух хляб и пошли зрелища.
"Живеем им за спорта" - цитат от "Опит за биография на Самуел".

There was an Euro, there was an Olympics, nothing new. Old bread and mediocre spectacles.

"We live for their sport" - quote from "A try for a biography of Samuel"

Знаете ли какво е Живота и защо, и как трябва да се живее? В последно време се вглеждам в малко по-възрастните от мен. Възможно ли е изцяло да се подчиниш на инстинкта си, а от разума да не е останало нищо. Възможно ли е целта да е единствено, да си напазаруваш, да се наядеш и да отидеш до тоалетната след това. Пример е битието на един съсед, 75-80, около 120 килограма, ходи с проходилка и излиза на балкона с шорти ХХХХL, в телесен цвят. Жена му го изнася в 5 часа, опъва чадър над него и му сервира обед - вечеря. След което започва безумното тракане на пуловете на таблата и викове на табладжийски скандал, това до 9. Вероятно с проходилката отива в тоалетната, после до леглото си. Единственото, което ми прави впечатление, че поне не гледа телевизия. Къде е смисълът, когато живота се е свел до единствено в инстинкт за оцеляване и кое е по - хуманно, евтаназията или чакането на биологичния край. Възрастта няма значение за тези неща. Може и на 50, и на 60 да си престанал да си мислещо същество.
Валери Петров живя до 90, лека му пръст и беше изключителен до последния си миг.

Дните стават все по-къси. Усещаш ли по въздуха как дните стават по-къси. 

Уескър

Лятото си отива, вероятно живота си отива, питам се накъде върви Света?

The days are getting shorter. You can smell the days getting shorter.

Wesker

The summer is dead, more likely the life is dead, I ask myself where is the World going to?

На 20 години се питах за смисъла на живота. На 70 се питам същото. На 25 повярвах на репликата "Нада дела дельт" и се залъгвах до ден днешен.

Като че  ли, се справям с Авгиевите обори. Докога?

Погребение

Единствената измислица в Киномимикрия, че умирам преди Лабрадорът Белла. Подготвил съм се. Вече ще ме погребе Лабрадорът Зара.

Един велик Джак Никълсън не дочака своята "Клетва", в един филм, по учителят ми по литература Дюренмант. Аз дочаках своята клетва. Да вървят по дяволите всички, които ме изкарваха луд и хихикаха зад гърба ми. Да вървят по дяволите най-близките ми , които са ме предавали и са обслужвали Системата. Да вървят по дяволите няколко психиатърчета, чиновници, хигиенистчета и всякакви други, които са били под нивото ми и само са задълбочавали кризите на Духа ми. Моля се на децата си , да им простят. Аз не прощавам на никого. С нюх и сетива на хрътка, аз, Марлоу, в края на живота си, въпреки всичко постигнах целта си и поставих нещата на място. Питам тези, които знаят всичко за всички, питам Системата, на изпитание ли съм бил цял живот?


A great Jack Nicholson did not awaited his "Pledge", in a film, by my literature master Dürrenmatt. I awaited my pledge. Let all go to Hell, all those who believed I am crazy and laughed behind my back. Let all my closest go to Hell, those have betrayed me and those who have served the System. Let those few psychiatrists, clerks, sanitary officers and all of the rest who were below me and have helped the crisis of my Spirit to immerse. I pray to my children, to forgive them. I do not forgive anyone. With the flair and senses of a hound, I, Marlowe, in the end of my life, against all odds achieved my goals and put the things in order. I ask those, who know everything for everyone, I ask the System, was I under ordeal all my life?

Да си селянин с типични селски манталитет е диагноза.

То става поведенческа доминанта поколения след това